Съветите на психолозите


КОВИД-19


Ситуацията е неочаквана и непозната и това създава усещане за липса на контрол и несигурност на различни нива.Никой не е подготвен и е нормално да се страхуваме, за здравето, плановете си, в икономически аспект ...
Това, което със сигурност е единственото, върху което имаме контрол, е ежедневието ни. Ако се опитаме да мислим краткосрочно и се концентрираме върху "какво мога да направя тук и сега", във всеки един момент, ще върнем малко от усещането си за контрол и ще си донесем повече усмивки.Спазвайки правилата, можем да използваме времето за отлагани лични неща и да обърнем внимание на тази перспектива. Животът продължава

Какво можем да направим като родители?

На първо място, не се опитвайте да се преструвате, че нищия не се е случило или да изпадате в другата крайност -  непрекъснато да сте вътре в проблема. 

Много важно е вие да се запазите в максимална степен, за да намалите тревожността си. Така  ще бъдете максимално полезни за цялото семейство.

 

  Можете да покажете пред децата и тийнейджърите, че ви е страх и да им кажете, че това е нормална ситуация, както да не си подготвен и да не знаеш дали ще те изпитат. За всеки страх обаче има решение и именно там е вашият основен пример. Децата не очакват родителите им да бъдат безгрешни. Напротив. Това, което е важно за тях, е да получат модел – че има затруднения, но родителите им се справят с рях.

   Не се опитвайте независимо от възрастта на детето, да говорите за отсрочени заплахи,. Не забравяйте, че за малките деца нещата са черно и бяло, те нямат абстрактно мислене. Тийнейджърите пък живеят с мисълта тук и сега и че нищо няма да им се случи точно на тях.

Не очаквайте повече, отколкото е нормално за възрастта им.

Подходът на плашене и  дава не на насоки „един ден“ може да бъде заменен с много по-успешното говорене на техни език: какво можем да направим днес. Какво не можем е ясно, но кои са нещата, които могат да ни накарат да се усмихнем.

Важно е да се постараете да направите график, който максимално уплътнява времето на всички със лично значими занимания.

Също така важно е личното пространство. Едно от най-големите предизвикателства е новият живот, никой не излиза, споделянето на едно пространство. Направете всичко възможно за отделяне на лични кътчета. Това е особено важно за децата.

Страхувайте се. Опитайте се да конкретизирате нещата. Страхът от провалените планове и несигурността,  здравето. Колкото повече разделите страховете си на отделни обекти, толкова по-лесно и успешно може да намерите  дейности и занимания, които да ви откъсват от тях.

Помислете за мерки в дома и как да не са прекалени. Добре е те да бъдат изготвени от цялото семейство, което включва мотивация за участие. Какъв антибактериален сапун да изберем? Кога и колко време да мием ръцете си? Колкото повече нещата се получават като общо решение или забавна игра, толкова по-успешно действащи и ефективни са. Може да си играете и на поощрения и наказания – при нарушаване на някое правило да пускате глоба от 1 или 2 лева в един буркан. Важно е да споделите заедно  като покупка после съдържанието на буркана, като послание, че правилата са полезни.

Помислете за различните настолни игри. Те често са забавни и за децата, и за тийнейджърите, в тях има надпревара, мислене, а  децата често могат да блеснат (без да им се дават аванси, разбира се) .

Постарайте се да правите повече неща заедно.  Това включва и упражнения, които са важни за разтоварване. Особено за децата е препоръчително да измислите и двигателни игри в зависимост от това какво позволява жилището.

Сега е добър момент и за разпределяне на задълженията и  ролите. Включвайте децата в домакинските задължения.

Поддържайте социални контакти, дистанционно.

Доставяйте си максимални радости всеки ден. Всички неща, които стимулират игра и креативност, ще ви доставят положителни емоции и ще ви сплотят. Може да рисувате заедно картина, да измайсторите нещо … в зависимост с какви материали разполагате. Салфетките дават неограничени възможности например.

Опитайте си да си поставите (всеки член на семейството) индивидуални цели. Какво ще направя през тези две седмици? Какво ще науча? Ще репетирам песен? Щ правя гимнастика за отслабване? Ще се погрижа за косата си? Целта  тушира липсата на контрол върху ситуацията и възвръща усещането за смисъл.

Може да превърнете всичко в изкуство. Мрежата предоставя неограничени възможности да направите свое видео. Разглеждайте снимки, направете си семеен филм.


Какво да направим лично за себе си?

Я. да си признаем, че се страхуваме.  Имаме несигурност на ежедневно ниво, свързана със заплаха за здравето. Имаме провалени планове, не можем да контролираме дори ежедневието си и какво да правим. Не знаем ще имаме ли работа утре.

Признайте си, че се страхувате.

Разгневете се, че това ви се случва. 

Помислете какво може все пак да направим в така създалата се ситуация. Как да си сложим граници?

Това може да бъде да  си изберем един източник на информация.  Споделянето на конспиративни теории може да е успокоително. Не може и  е абсолютно погрешно да класифицираме хората като поддаващи се или бе отговори. Не можем да съдим никого. Ситуацията е нова и непозната и никой не е готов за нея.

Това, което НЕ трябва да допускаме, са екстремните поведения и залитания, които могат да ни навредят. Това може да бъде дори чесънът, който знаем, че носи ползи, но ако прекалим, може да изгори кожата ни с неправилно поставен компрес.

Опитайте се да се ограничите до няколко мерки, които ви се струват на вас най-логични и се концентрирайте върху тях. Това е вашата гаранция.

Помислете кои са вашите любими неща, които ви успокояват. Кое ви е помагало в трудни моменти? Песен?  Лицеви опори? Разговор по телефона с приятел? Не търсете рационално или важно, а обективно осъществимо.

В тази ситуация живеем ден за ден. Възползвайте се максимално от всеки един ден и  си доставете колкото може повече усмивки. Усмивката е здраве, медицински доказано подобрява имунната система, от която имаме жизнено важна нужда сега.

Доц. Д-р. Маргарита Бакрачева, психолог