АЗ ИЗБИРАМ ДА НЕ МЕ Е СТРАХ


ДА, страхът е избор. Да, светът е в пандемия. Да, това е вирус. Да, не мога да контролирам този вирус. Да, чувството за сигурност го няма. Да, пирамидата на Маслоу за потребностите отиде на кино. Стъпалото за сигурност изчезна, а с него и това за самоуважението, самоусъвършенстването и другите самострахотновъзвишени неща. Остана първото ниво – биологичните потребности : храна, вода, въздух... Браво, Маслоу! Гениален си. Имаме честта на живо (оnline) да наблюдаваме колко вярна всъщност е твоята теория. НО!

Аз не съм животно, Аз нямам само биологични и инстинктивни потребности за оцеляване. АЗ ИЗБИРАМ. АЗ ИМАМ РАЗУМ. АЗ МОГА ДА ВЗИМАМ РЕШЕНИЯ. АЗ ИЗБИРАМ ДА НЕ МЕ Е СТРАХ.

ДА, страхът, мили сънародници, е избор. Избор да не се поддавам на психоза, избор да осигуря нормално психологическо развитие на своите деца, избор да вляза в ролята си на родител и да им покажа как да реагират в критични ситуации, как да умеят да мислят и как да успяват да се съхранят.

ВНИМАНИЕ, разсъждаваме! Има вирус, не е ОК да се заразим. Какво мога да направя? Мога да се успокоя. На първо място, защото не мога да спра разпространението му, но МОГА да спра разпространението на психозата в семейството ми. Стоенето вкъщи НЕ Е наказание. То е предпазна мярка, аз съм социално отговорна. ДА, ще огранича излизанията. Колко е хубаво. Децата учат, те се мобилизираха! Системата им блокира и те си направиха Вайбър група, учат, стараят се. Синът ми си прави чай, засичаме се в коридора, смее се, в междучасие са. Ще се разплача. „Върви, народе възродени, към светли бъднини, върви!“ Има надежда за младото поколение!

Със страхотния ми съпруг пием кафе на терасата, на слънце, три часа, докато децата са на „училище“. Говорим . За книгите, които ни вълнуват, за това защо хората не се спрат, не се обърнат навътре към себе си, да се срещнат с онзи човек, който обича да мисли, обича живота. Този човек ще им каже: СПРИ! УСПОКОЙ СЕ! Това е изпитание. Изпитание за всички нас, за това как ние заедно ще минем през него. И най-важното: какво ще си вземем като поука от всичко това. Поука за себе си, поука за семейството, поука за системата, поука за човечеството. Трябва да докажем, че сме достойни да населяваме планетата Земя.

 Нека, когато това изпитание отмине и се обърнем назад, да видим колко сме били достойни, колко здраво разсъдливи продължаваме напред.

Нека се гордея със себе си!

Автор: Анна Параскова