На днешната дата загива водача на поробените българи- Гоце Делчев

Днес (4 май) се навършват 115 години от героичната смърт, на един от най-великите синове на българския народ. Характер, изкован от рицарство и безкрайна обич към народа и към поробена Македония, огнен дух, съчетал в себе си по нещо от Левски и Раковски, роден водач на българите извън България – това е най-кратката характеристика, която можем да му дадем. Нему не бе съдено да се включи в Илинденското въстание, той падна със смъртта на храбрите край село Баница, Серско, в края на април 1903 г.

Георги (Гоце) Николов Делчев е водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Национален герой в България. Роден е в Кукуш през 1872 година в семейството на Никола и Султана Делчеви. Неговите братя Милан, Димитър и Христо Делчеви също са членове на ВМОРО.

Твоята колекция с национални мотиви - КУПИ тук СЕГА !

 

Посветил живота си на мечтата за Обединена България, Гоце приема стоически загубите на близките си хора. Когато му съобщават за смъртта на брат му Мицо, загинал като четник на Христо Чернопеев край село Баялци, Гевгелийско, той само пита:

Дали не е проявил някоя слабост? – а след отрицателния отговор и разказа как брат му първи се е хвърлил срещу потерята, Гоце казва:

Това ми харесва. В Мица имах голяма надежда. Той можеше още да послужи, но нищо. Бог да го прости…

Решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание е взето, решениие – взето без участието на апостолите Гоце и Даме. За усилните априлски дни на 1903 г., Пейо Яворов пише за усилните априлски дни на 1903 г.:

Гоце мислеше да почне работа пак от серското окръжие, дето го чакаше и четата му. На излазяне от Х. той беше разпоредил да се явят по Гьоргевден в Алиботуш представители на околийските комитети и на четите из окръжието. Един окръжен конгрес трябаше да обсъди най-подробно планът за участието на серското окръжие в проектираните действия. Избрани представители на околийските комитети и на четите бързаха към определения сборен пункт. И Гоце бързаше нататък. Но той не достигна.

Македония не отстъпва и иска Гоце Делчев само за нея: ние сме си имали Ботев и Левски


Какви са фактите около смъртта и митарствата  на тленните останки на голелия българин?

Гоце Делчев с четата си се отправя към планината Алиботуш, като по пътя си взривяват мост над река Ангиста и железопътен тунел по линията Цариград – Солун, релсите на едно място и на две места – телеграфните жици. На 19 април четата на Гоце спира в село Баница, Серско. Там се събират и четите на Георги Бродилията и драмската под воеводството на Димитър Гущанов, общо 20 души. Четниците се настаняват в две къщи и прекарват целия ден на 20 април „твърде весело“, както отбелязва Яворов.

Невесели са мислите и предчувствията на войводата. На 20 април той разказва да другарите си своите сънища:

С този живот, какъвто е,  станах  и фаталист. Нощеска сънувах, че турци ме удариха в сърцето. Щипската чета е разбита в Карбинци. Милан, брат ми, е в тази чета и сигурно е убит…

Но войводата се лъже, Милан е жив, той загива няколко месеца по-късно.

Дарителска кампания "Системата мълчи, но тениската може да говори!"

 

На 21 април една бабичка събужда Гоце и другарите му, турска потеря е обградила селото. Предадени ли са четниците и кой е предателят? Баничани подозират двамина – учителя Андрей и един свой съселянин. Но да се върнем към обградените четници.

Начело на хиляда турски войници е приятелят на Гоце от Военното училище в София, българина мюсюлманин Хюсеин Тефиков, майор от турската жандармерия. Някои изследователи твърдят, че Тефиков се опитва да предупреди за опасността и да спаси Гоце, стреляйки три пъти във въздуха предната вечер.

Ето какво пише за историята Яворов:

През това време турците събират мало и голямо от обискираните къщи и твърде скоро почти цялото селско население бива турено под стража. А  обиските наближават и към двете къщи, в които са четите.

Тогава наскоро беше издадено от Цариград секретно разпореждане да се унищожава всяко село, в което се намери революционна чета. Така бяха изгорени селата Балдево (Неврокопско), Карбинци (Щипско), Смърдеш (Костурско) и още някои. Гоце поисква да излезе вън от Баница, преди да бъде запалена, дано по тоя начин я спаси. И затова, наместо да причака нощния мрак укрепен в каменна къща и тогава да се втурне върху турските редове10, той заповядва на момчетата да бъдат готови за излазяне след него. С гордо вирната глава и с пламък в очите Гоце повежда малката си дружина срещу неприятеля. Обаче подир минута обсадителите изсипват с викове върху тях градушка от няколкостотин куршума.

– Лягайте! – командува Гоце, като прави същото край една малка пресъхнала речица.

– Раниха ме – обажда се глас измежду момчетата. – Майко, умирам – чуе се по-нататък. – Убиха Димитра – вика трети…

– Кучета! – псува Гоце и гръмва срещу турците. Но преди да затвори, един куршум го шибва в гърдите – и бликва струя гореща кръв…

 

Поръчай продукт с твой собствен дизайн ! БЪДИ УНИКАЛЕН !

 

И продължава разказа си:

Почти едновременно с Гоце биват убити още шестима, в това число и Гущанов. Останалите живи влазят в една плевня, отдето след цял ден сражение се измъкват незабелязано между пламъците на Баница, цяла изгорена.

И цитира спомените на Димо Хаджидимов:

– Петнадесет часа турците не посмяха от куршумите ни да приближат нашите убити. Петнадесет часа ний гледахме мъртвия Гоце, приведен сякаш върху гробът на Македония. И петнадесет часа ни се късаха сърцата…

Защото осиротяваше цял народ.

Така намира смъртта си легендата Гоце Делчев, верният син на Македония, водачът на поробените българи. А в душите на българите още звучат думите на народната песен: „Млад Гоце ми се ожени… за Македония.“

Когато най-после турците се осмеляват да приближат тялото на българския войвода, Тефиков не разрешава да се гаврят с труповете. Тялото на Делчев е отнесено в Сяр за разпознаване и после отново е върнато в Баница, където е положено в общ гроб. Три години по-късно опасявайки се че гръцки чети може да осквернят останките, двама негови съратници разкопават гроба. Извадени са всички кости без гръбнака и гръдния кош, които не били изгнили напълно. Измитите останки са положени в дървено сандъче и скрити в олтара на църквата. През 1908 г. са извадени и останалите кости и прибрани при останалите. По време на Балканската война 1912 г. в Баница влизат български войски. Войводата Михаил Чаков взима останките и ги носи в град Ксанти от съображения за сигурност. След подписването на Ньойския договор костите са пренесени в дома на Чаков в Пловдив.  През 1923 г. останките са изпратени в София и за седмица са изложени заедно с костите на Георги Раковски в храма „Света Неделя”. След това са тържествено положени в резбовано дървено сандъче и

до 1946 г. се съхраняват в Македонския дом

на улица „Пиротска”. След деветосептемврийския преврат през 1944 г. комунистическата власт под диктата на Москва и Белград заема коминтерновската позиция за съществуване на македонска нация. Българите в Пиринска Македония насилствено са карани да се определят като македонци от властта в София. 

КУПИ своята тениска и маска с Българския лъв (Тук и Сега)

 

На 7 октомври 1946 г. по личното нареждане на Георги Димитров тленните останки на Гоце Делчев са положени на армейски лафет и са изпратени в Скопие, където са препогребани в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас”. Когато минават през Дупница, Горна Джумая, Симитли и Петрич стотици македонски бежанци лягат край пътя и плачейки се сбогуват с великия българин. Интересно е мнението  на родения като българин, но претърпял „развитие” тогавашен македонски министър – председател Лазар Колишев за Гоце Делчев: "...един българин без значение за освободителните борби." По-късно управниците в Скопие припознават българския войвода като македонец, и използват името и делото му за прокарване на собствените си исторически и политически тези. Успяват да го вкарат в новонаписаната си и присвоена от съседите официална история на република Северна Македония. Всичко това не би се случило, ако

български политици, извършвайки национално предателство,

не бяха дали останките на един от най-чистите и тачени български комити. Яворов много добре го описва в биографичната си книга:” В своята любов към хората Гоце беше истински човек; в своята самонадеяност – истински борец; в своето ясновидство – истински пророк”.

А, относно това какъв е бил офицерът от българското разузнаване Георги Николов Делчев, нека оставим сам той да ни отговори: "Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи.”