Любен Дилов : Ние сме шампиони по оцеляване - надживяхме три империи


Ако се справим  успешно с епидемията, едва ли ще се отървем от комплекса на вечно губещи. Този комплекс е нещо много симпатично. Той идва от високото, в което все се целим. Няма български цар, който да не е страдал от това, че Константинопол не е наш.

 - Какви качества показва българинът в борбата с коронавируса?

- Не откривам някаква специална национална специфика в начина, по който и българите, и българките посрещнаха това събитие. Мисля, че в равни съотношения с всяко друго общество има и паникьори, и оптимисти, и любители на конспиративни теории. По-скоро сред по-старото поколение, което имаше афинитет към външната политика (при липса на вътрешна по времето на социализма), се забелязва отново разпалване на интереса към събитията в чужбина. Специално в социалните мрежи сякаш постовете за Италия, Русия и Китай са повече от тези за ситуацията в страната.

Като цяло сме търпелив народ, което е спомогнало за повече от 700 години столица да ни бъде красивия Цариград. Ала в конкретната ситуация

 сякаш е за добро. За пръв път.

- Кои наши скрити страхове извади кризата? Успяваме ли да ги овладеем?

- Мисля, че тепърва ще се проявяват стаените страхове. Очаквам фрустрации около 30-ия ден от карантината. Ала грижата за децата и родителите, която се проявява навсякъде, показва, че семействеността и патриархалният модел не са напълно разрушени от модерния свят. Въпреки стенанията на средния и малък бизнес, съвсем оправдани впрочем, страховете за насъщния сякаш отстъпват на страха от загуба на свободата за придвижване, на някои демократични придобивки, с които сме свикнали. И пак намирам това за симпатично. Разбира се, в момента впечатленията са ми основно от социалните мрежи и медиите, а те кривят картината.

- Тушира ли кризата разногласията в обществото ни?  Циментира ли  политическото статукво у нас?

- Ще излъжем, ако кажем, че тази криза не е неочакван подарък за управляващите. В нея героите се раждат всеки ден, а хората, взимащи решения, са осветени в максимално добра светлина и стига да не правят очевидни глупости, трупат популярност и доверие. Още повече че нашият премиер плува в свои води в момента, защото от ранна възраст е

 обучаван именно на това - да гаси пожари.

Опозицията е в крайно неизгодна позиция и повечето и действия само доказват, че това „о” в началото на думата опозиция, май не е буква, а цифра. Но е рано да се говори за циментиране на позиции, защото обикновено когато кризата премине, хората търсят генерална промяна. Дори само и само да сменят лицата, които <210> напомнят за нея. Много ярък пример в това отношение е начинът, по който Уинстън Чърчил губи първите следвоенни избори, въпреки че всички го смятат за спасител на нацията и големия победител от Втората световна война.

- Защо традиционно критичният към власт и политици българин одобрява толкова  високо наложените драконовски ограничителни мерки?

- Защото вижда, че работят. Защото бяха поднесени сравнително логично и с достоверна загриженост и експертност от лица като генерал Венцислав Мутафчийски. Защото особено Борисов, верен на непринудения си стил, говори на техния езика, включително и с недомислиците, които пуска от време на време. Т.е. създава се чувството за общност, която заедно понася нещастието, а това е повече от важно. Това сега е най-важното - не само за момента на кризата, но и за живота ни после. Наистина вярвам, че

ще излезем по-бедни от тази криза, но и по-умни

и по-сплотени. Това е една страхотна новина, която си струва да полеем! Например с вино Змеево! Изобщо с хубаво тракийско вино.

- Би ли преглътнало обществото ни още по-строги мерки? Докъде би приемало твърдата ръка за знак на стабилност?

- В момента да. Как ще реагираме след двайсетина дни, е не съвсем трудно да се предположи. Има още един много положителен ефект, обществото захвана сериозно да се самообразова по въпроса за личната хигиена, която съгласете се - доста ни куцаше.

- Трагедиите стимулират развитието на науката и обществото. Шанс за какво е тази? 

- Безспорно много области ще получат мощен стимул за развитие в тази криза. Не само медицината и микробиологията. Всяко ограничение отприщва човешката изобретателност. Но аз искам да кажа за възможностите в личен план. Както казват нулевите пациенти - китайците - всяка криза е възможност. За нас трябва да е възможност да открием отново семейството, уюта, природата, ценността на общуването, децата и родителите си. Да се научим пак да бъдем щастливи с очевидни неща.

- Как ще ни промени изпитанието КОВИД 19? Ще станем ли по-смирени, по-мъдри или бързо ще забравим изпитанието?

- След всяка криза хората са по-щастливи. Вярвам, че ни очакват щастливи дни. За мъдростта е прекалено оптимистично да се надявам. В крайна сметка на върха на планината няма да откриеш друга мъдрост освен тази, която носиш със себе си. С кризите е същото. Но изолацията поне ни дава време да се замислим, да се вгледаме в околните и в себе си. Надявам се да не го забравим бързо.

- Кои качества на българина ще му помогнат да преодолее и  това сериозно изпитание?

- Ние сме шампиони по оцеляване. Надживяхме три империи - Византийската, Османската и Съветската. Така добре оцеляваме, че понякога забравяме да живеем дори.  Често сме люти присмехулници, обичаме да завиждаме, понякога дори сме зли, но като цяло обичаме себеподобните си и не сме така алиенирани, както Западното общество. Мисля, че

това е голямо предимство.

- Ако се справим успешно с епидемията, ще се отървем ли, поне частично,  от комплекса на вечно губещи? 

- Този комплекс е нещо много симпатично. Той идва от високото, в което все се целим. Няма български цар, който да не е страдал от това, че Константинопол не е наш. Ние все се сравняваме с руснаци, с турци, с англичани или американци. С големи нации и мощни държави. Не се сравняваме с гърци, румънци или сърби. От там е този комплекс. Вземете дори „Чичовци” или „Българи от старо време” - чувството ни за геополитическа изключителност е изумително на фона на нереалността. Та в легендарната Санстефанска България населението - цялото, барабар с турци, арменци, цигани, каракачани и какви ли още не, с малко надхвърля 4 милиона! Така че и по тази тема съм оптимист. Ние се справяме. Не, ако се справим”.

ЦИВИЛИЗАЦИЯТА РУХВА ОТ НЕЩО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ УБИЕ СЪС САПУН

- Защо супер подреденият ни довчера свят се оказа толкова крехък пред една зараза, макар глобална?

- Това е чудесен въпрос. Цивилизацията рухва от нещо, което може да се убие със сапун. Чудесен въпрос е, защото показва, че изобщо цивилизацията е крехко нещо, което твърде лесно може да се разпадне и да го загубим. И че всеки път, когато кресливи популисти ни убеждават, че трябва да ограничим нечия свобода в името на общия интерес, ще си припомняме тези дни. Нищо не е даденост - нито ЕС, нито познатият ни начин на живот. Сега поне сме свързани със социалните мрежи, но представете си какъв ужас би било, ако вирусът поразяваше не само човешкия организъм, но и интернет сигнала. Хаха, въпреки забраните сигурно паркът щеше да е пълен с хора, които си разнасят снимките от последното летуване, за да им ги „лайкнем”. Като всяка загуба и тази показва ценността на това, което губим.

Източник: https://www.marica.bg/