Един задълбочен поглед върху CoVID-19 и какво трябва да знаем за него - разговор с д-р Максимов


Д-р Георги Максимов е практикуващ лекар и здравен мениджър. Завършил е три различни курса по вирусология, негова любима специалност, още като студент по медицина, в Медицински университет – София, Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН и Националният център по заразни и паразитни болести. След създалата се пандемия с CoViD-19, засегнала и България, се включва активно в борбата с коронавирусната инфекция.

Потърсихме Д-р Максимов за повече информация и разяснения относно това, какво представлява коронавирусната инфекцията с CoViD-19, какви са нейните характеристики, как протича тя, какъв е изходът от нея, какво трябва да знаем за нея и какво трябва да бъде гражданското ни поведение при при възникналата ситуация.  

 

  1. Какво означава CoViD-19?

Съкращението CoViD-19 произлиза от английски език и представлява съкращение на словосъчетанието „Corona Virus Disease – 2019“ (заболяване, причинено от коронавирус през 2019 г.).

 

  1. Какво представляват и какво причиняват коронавирусните инфекции?

Коронавирусните инфекции са зимни вирусни инфекции, причинени от представителите на семейство „Коронавируси“. Това са вируси, които атакуват тъканите на горните и долните дихателни пътища. Там те се размножават и предизвикват инфекция с възпаление, причинявайки структурни увреди (в различна степен, според активността на вирусната инфекция спрямо силата на имунната система), с леки до тежки функционални нарушения на горните и долните дихателни структури от дихателната система.

 

  1. Колко вида коронавируси има?

Семейството на коронавирусите е голямо и разнообразно. Коронавирусите не засягат само хората, но и животните. Класификацията на коронавирусите се извърша, като се класифицират коронавирусите според това, към кое семейство, род, подрод, вид и щам принадлежат. Засега има само едно обособено голямо семейство коронавируси, определено като „Ортокоронавируси“. Към голямото семейство на Ортокоронавирусите съществуват 4 рода коронавируси. Това са Алфакоронавируси, Бетакоронавируси, Гамакоронавируси и Делтакоронавируси. Всеки един от тези 4 рода коронавируси са съставени от множество различни подродове коронавируси. Подродовете коронавируси са съставени от множество различни видове коронавируси. Различните видове коронавируси могат да имат множество различни щамове. Накратко, съществуват хиляди коронавируси, които могат да засегнат хората или животните.

Тази съкратена, елементарна и изключително повърхностна класификация, обобщена за нашите читатели, показва, че вирусологията (науката за вирусите) е сложна и тежка наука, която изисква задълбочено изучаване. Задълбоченото изучаване изисква много средства и ресурси - голямо желание и интерес за изучаване; много отделено дефицитно време; много информация, труд и усилия за изучаване; способности за възприемане, обработка, анализ и подреждане на информацията; с последваща възможност за изразяване и препредаване на информацията в точен, ясен, подреден, последователен, изчерпателен и обстоятелствено пояснен вид, така че всеки нуждаещ се да я разбере. За тази цел е необходимо 80% (критичната маса) от населението да има качествено образование, познавателни способности и отлично развит понятиен апарат.   

  1. Към кой род и подрод принадлежи вида CoViD-19?

CoViD – 19 принадлежи към род „Бетакоронавируси“. Бетакоронавирусите съдържат 5 различни подрода, 4 от които са определени като линии. Това са Ембековирусите (Линия „А“), Сарбековирусите (Линия „B“), Мербековирусите (Линия „C“) и Нобековирусите (Линия „D“). След 2013 г. се обособи пети подрод „Хибековируси“, които все още не са класифицирани като отделна Линия „E“.

CoViD – 19 е класифициран към подрод „Сарбековируси“ (Линия „B“).

Изучаването на възможните разновидности и рецепторната структурата на CoViD – 19  продължава, защото това е нов вирус, появил се през м. декември 2019 г. в Китай, който до този момент не е съществувал и е все още неясен.     

 

  1. Защо е важно да знаем какво представляват и какво причиняват коронавирусните инфекции и по-специално новият вид CoViD – 19?

Защото коронавирусните инфекции и по-специално CoViD – 19 могат да причинят тежка, дори смъртоносна двустранна вирусна бронхопневмония, която е труднолечима със стандартни лекарства, а антивирусните лекарства, предназначени за лечение на вирусни инфекции, причинени от други вируси, различни от CoViD – 19, все още не са достатъчно добре изучени в лечението с CoViD-19. Лекарите нямат достатъчно практически опит в лечението на този нов смъртоносен вирус, защото той е нов, едва от месец декември 2019 г., а преди това не е бил познат за човечеството.

     

  1. Каква е разликата между CoViD-19 и другите коронавируси?

CoViD-19 (подобно на неговите предшественици, причинители на Тежкият остър респираторен синдром (ТОРС, SARS) през 2002 г. и Близкоизточният остър респираторен синдром (MERS) през 2012 г. се различават от класическите коронавируси по това, че те са по-заразни и предизвикват тежко протичащи инфекции на дихателните пътища с усложнения в други органи и системи, които са опасни за живота, особено при възрастни хора, при хора със слаба имунна защита и при хора с хронични заболявания. Това важи в особено голяма сила за хора, болни от сърдечно-съдови болести.

CoViD-19 е видоизменена разновидност на семейство „Коронавируси“ и по-специално на коронавирусът, предизвикал тежкия остър респираторен синдром (SARS) през 2002-2003 г. CoViD-19 е идентичен в 80% със структурата на коронавирусът причинил SARS. Разликата в 20% от структурата е следствие от претърпяна генетична мутация, която се извършила най-вероятно в тялото на прилепите, които впоследствие са го предали на човека.

Предаването на заразата от животно на човек се нарича „зооноза“, а първият заразен човек, от когото започва разпространението на заразата, се нарича ,,нулев пациент“. Парадоксално е възможно да има няколко „нулеви пациенти“, ако в самото начало, по едно и също време, на едно и също място, няколко души са били заразени едновременно от няколко различни заразени прилепи (или други животни), преносители на заразата.  

В този контекст, за да се разбере по-добре какво точно представлява CoViD-19, той може да бъде сравнен с едно “опасно, тежко криминално проявено дете”, от едно многодетно семейство на коронавируси, в което другите деца са леки престъпници или непроявени потенциални престъпници, а неговите тежко престъпни родители SARS и роднини MERS засега са изчезнали от епидемичния хоризонт. Това, обаче, не означава, че те не са създали и други „деца“, които в бъдеще може да мутират и да създадат нови епидемии или пандемии.


  

  1. Кога всъщност са открити коронавирусите?

Коронавирусите са открити от човечеството през 1937 година, но най-вероятно съществуват "откакто свят светува".

 

  1. Каква е разликата между различните видове коронавируси?

Разликата между различните видове коронавируси се изразява в това, че едни от тях се предават и заразяват само хората, други - само животните, а трети могат да се предават от животни на човек.

Различните видове коронавируси имат различна сила и активност на заразяване – едни заразяват по-голям брой хора, други - по-малко, едни предизвикват по-тежки болести, други въобще не усещаме, че са ни заразили, а дори неразбираме, че сме изкарали инфекцията с тях. Така е при различните вируси. Причина за това са силата и заразителните способности на всеки вирус (вирулентността му) спрямо разнообразните защитни сили и специфичните характеристики на имунната система при различните хора.   

 

  1. По какъв начин се разпространява инфекцията с CoViD-19?

Инфекцията с CoViD-19 се разпространява от човек на човек по три начина:

  • по въздушно-капков път, чрез пръски при говорене, плюене, кихане, кашляне, при близък контакт лице в лице на по-малко от 50 см. разстояние един от друг, особено в затворени и непроветриви помещения;
  • чрез допир до замърсени повърхности, с последващо пренасяне на заразата (инфекцията) към лигавиците на очите, носа и устата;
  • по фекално-орален път.

Коронавирусите не летят свободно във въздуха и не заразяват в откритото въздушно пространство, особено при наличие на вятър или други въздушни течения! Ако човек се изплюе, изкиха, изкашля или говори навън, в рамките на секунди до няколко минути (в зависимост от наличието или отсъствието на въздушни течения) заразният облак вирусни частици се разпръсква във въздушното простространство, като губи своята заразност (контагиозност). Затова трябва да се избягва близкия контакт и разговорът между хората, както на открито, така най-вече на закрито!

В затворените помещения (особено тесни, с ниски тавани), концентрацията на вируса остава по-продължително във въздуха – с десетки минути до часове, поради липса на проветривост и въздушни течения, като може лесно да заразява, особено при постоянно отделяне на пръски. Постепенно тя губи своята заразност, тъй като пръските, които са носители на вирусните частици, под силата на тежестта си падат към пода и полепват по предметите. Така предметите се превръщат в преносители на вирусната инфекция. Хората, които се докосват до тях, заразяват ръцете си и могат да пренесат вирусната инфекцията върху очите, носа, устата и гърлото си, като се заразят.

В учебниците по вирусология е описано, че може да се получи инфектиране с коронавируси и по фекално-орален път.   


   

 

  1. Как можем да разберем, че сме се заразили с CoViD-19? Какви са оплакванията, характерни за CoViD-19?

Това е трудно, сложно и специфично, защото инфекцията с CoViD-19 може да протече, както с явна клинична симптоматика и изразени оплаквания, така и тихо, скрито, без оплаквания, или с по-леки такива. Според някой западни лекари, едни от първите симптоми са липса на апетит с липса на удоволствие (приятно усещан) при хранене. Класическите оплаквания са изразена белодробна симптоматика, тежко дишане с недостиг на въздух, честа, тежка, постоянно засилваща се суха кашлица (да се разграничава от влажната кашлица и кашлицата при стичане на секрет от носоглътката), придружена с тежест, стягане и болки в гръдния кош и белите дробове. Настъпват двустранна вирусна интерстициална бронхопневмония, повишена температура (най-често между 37.6 оC и 39оC), умора, обща отпадналост, изтощеност, болки в мускулите и ставите, носно-гърлена симптоматика, запушване на носа, болки в гърлото, чувство за тръпки и втрисане. В някои случаи има гадене с повръщане, и диария. Тежките форми на заболяването могат да доведат до животозастрашаващи състояния, най-често поради сърдечно-съдови усложнения и дихателна недостатъчност, налагаща интубация с командно дихашане. При най-леките форми, инфектираните може дори да не разберат, че са заразени, бъдейки разпространители на заразата.

 

  1. Как можем да разберем дали сме заразени с CoViD-19, друг коронавирус или друга вирусна остра респираторна инфекция?

Хората няма как да разберат със сигурност дали са заразени с CoViD-19, дори да проявяват някои от описаните по-горе клинични симптоми, защото те са характерни за много други остри респираторни вирусни инфекции.

Лекарската професия не се формира от ден за ден. Тя е трудна, тежка, специфична, с продължително обучение и дългосрочно формиране на опитни способни специалисти, защото само много опитен, отлично теоритично знаещ и практически способен, съобразителен, рационално мислещ лекар с бистър ум може да проведе правилно изследанията, да постави прецизна диагноза и да прецени най-правилното лечение, въз основа на характеристиките на инфекцията. В допълнение, без прецизна технология в тестуването, не може да се постави прецизна диагноза.

В края на м. март с промяна на параметрите във времето и климата в Република България, повечето вирусни остри респираторни инфекции започват да затихват. Описаната по-горе клинична симптоматика, проявена от пациентите, може да наведе на мисълта към CoViD-19. Зимното застудяване на времето към 23 март 2020 г., обаче, създава предпоставка за нови остри респираторни вирусни инфекции, които да усложнят постяването на диагнозата CoViD-19 само според клиничната картина. За да се обърка напълно яснотата на причинителя на клиничната симптоматика, болки в гърлото и хрема със запушен нос могат да предизвикат също различни бактериални инфекции.

Сами виждате, че медицината е самопожертвувателна, трудна и тежка професия, изискваща време и продължително специализирано обучение. За да се формира опитен и способен лекар, се изискват много труд, усилия, воля и постоянство. Освен това се изискват всеотдайност и задълбочено аналитично мислене. Медицината е професия, в която „лекарите служейки на другите, сами „изгарят“!  


  1. Кои са другите вируси, причинители на остри респираторни инфекции?

Те са много на брой, най-различни по структура и функция, от най- различни семейства. Най-често срещаните причинители на класически остри респираторни инфекции са грипният вирус, парагрипният вирус, пневмовирусите, коронавирусите, аденовирусите, риновирусите, реовирусите, парвовируси и др.

 

  1. След като вирусът попадне в лигавицата на дихателните пътища как се размножава, по какъв начин?

Когато вирусът попадне в организма, първо той търси строго определени клетки-гостоприемници (изграждащи специфична тъкан в даден орган), с която да се свърже, за да проникне в нея, с цел да може да се възпроизведе. Възпроизводството на вирусите се извършва единствено и само в клетка-гостоприемник! Второ, след като вирусът проникне в клетката, той започва да се възпроизвежда и да „ражда свои деца“. Трето, след като се е възпроизвел в много свои копия („родил си е много деца“ в клетката гостоприемник), те убиват клетката-гостоприемник (която му е дала възможност за живот и възпроизводство), за да могат да продължат съществуването си. Четвърто, съществуването на „вирусите-деца“ се извършва, след като те „убият“ клетката-госпориемник, с цел да излязат от нея и да заразят нови клетки-гостоприемници. По този начин те продължат съществуването си и своя жизнен цикъл. Така циклите на заразаяване и унищожаване на човешките клетки-гостоприемници се повтарят, докато не се намеси имуннната система на човек и не унищожи тези вируси, или докато човек не го унищожи, чрез подходящи средства или лекарства. Ако имунната система или човешката намеса се окажат неспособни да ограничат и унищожат вирусните частици, вирусната инфекция причинява смъртта на организма по различни механизми.

В този контекст, може обективно да наречем имунната система - „военната армията на живите организми“.

.

 

  1. Възможно ли е да има хора, които да имат естествена (природна) защита срещу CoViD-19 и да не могат да се заразят с този вирус, дори да са били в контакт със заразени хора с активна или пасивна форма на заболяване, които обаче са активни заразоразпространители?

Да, възможно е, при положение, че притежават вродени или „придобити“ генетични мутации в гени, които кодират корецепторите, чрез които вирусът се прикрепя към клетката и прониква в нея. Няма ли свързване, няма проникване; а няма ли проникване, няма заразяване!

Друг начин е, ако човек е имал контакт с незначително количество вирусни частици (липса на инфекциозна вирусна концентрация), но притежава мощни защитни сили и силна имунна система, която бързо да унищожи попадналите вирусни частици в организма.

Хората няма как обективно да знаят описаното и по никакъв начин не трябва да си въобразяват, че точно те са уникални, недосегаеми или „безмъртни“! Просто трябва да са критични, разумни, да се пазят и да изпълняват съветите и нарежданията на професионалистите!


 

  1. Възможно ли е човек да предотврати заразяването си с CoViD-19, след като веднъж коронавирусът е попаднал в лигавицата на дихателните пътища, като приеме някакви мерки? И какви могат да бъдат тези мерки?

Всичко зависи от това какво е количеството (броя) и качеството (вирулентността – колко са заразни) на вирусните частици, които са попаднали в организма, спрямо това колко силна и мощна е имунната система на човек.

Преди всичко човек трябва да спазва социална дистанция. Ако има риск или контакт с вируса (близък контакт, бил е в затворено помещение с кихащи и кашлящи или се е докоснал по лигавици с мръсни ръце), трябва на момента могократно и обилно да промие очите с натурални сълзи, носа, устата и гърлото с физиологичен разтвор, след което да продължи многократните, обилни и енергични промивки няколко пъти на ден в рамките на следващите 24 - 48 до 72 часа. Първите няколко до 24 часа са най-важни, защото през това време вирусът атакува тъканите и се прикрепя за клетките! Тогава промивките трябва да бъдат най-мащабни и повторени! Колкото по-бързо и по-навреме се направи опит за намаляване, отстранява и премахване на приетите вирусни частици, толкова вероятността да се избегне заразяването е по-голяма. В допълнение, след промивките с физиологичен разтвор, може да се направи обилна и многократна гъргара с отвара от смрадлика, която има моюно противовъзпалителено действие. Постоянният умерен и регулиран прием на топли (но не горещи) течности също би могъл да има известен положителен ефект.

Въпреки всичко това, гаранция няма и вирусната инфекция може да настъпи.

 

  1. Доколкото разбираме всеки вирус напада, опитва се да зарази и да унищожи строго специализиран вид клетки в рамките на жизнения си цикъл, а не всички видове клетки в човешкия организъм?

Да, точно така! Напр. CoViD-19 атакува и унищожава специфични клетки в тъканите, които изграждат дихателните пътища. Така предизвиква възпаление в тъканите на горните и долните части на дихателната система, предивиквайки тежки дихателни оплаквания. Той не напада и не заразява клетките на други органи и системи, напр. клетките на черния дроб (хапатоцитите), костните клетки (остеоцитите), клетките на кожата (епидермалните епителни клетки) и т.н. Те са обект на интерес от страна на други вируси.

Съществуват вируси, които могат да засегнат различни видове клетки, в разлините тъкани на различните органи. Това се случва, когато тези клетки имат сходна структура на рецепторно ниво, като притежават всички необходими рецептори и корецептори по повърхността на своята клетъчната мембрана, към които вирусите да се свържат чрез своите собствени рецепторите и корецептори на принципът „ключ-ключалка“, за да „отворят вратата“ и да проникнат в клетката-гостоприемник. Интересен факт е, че вирусите никога не могат да проникнат с „взлом“ в клетката гостоприемник! Ако определена клетка няма тези рецептори и корецептори, вирусът не може да се свърже с нея, не може да проникне в нея, не може да се възпроизведе в нея, не може да я убие за да я напусне, и по този начин не може да зарази други клетки. При тези обстоятелства вирусът умира или бива унищожен от имунната „военна армия“ на организма – белите кръвни клетки със своите разнообразни бойни формирования – лимфоцити (B-лимфоцити; Т-лимфоцити: T-хелпъри, Т- регулаторни супресори, Т-цитотоскични клетки, Т-паметови клетки, Т-гама делта клетки и т.н.), моноцити, макрофаги, имунни клетки „естествени убийци“ и др. Виждате колко добре е организиран структурно и функционално светът и животът на имунните клетки в организма, играещи ролята на „военна армия“ за защита от външни болестотворни причинители. 


  

  1. Има ли вируси, които строго определено да атакуват и унищожават имунната„ военна армия“ на организма?

Да, има! Това са вирусите на човешката имунна недостатъчност – HIV (Human Immunodeficiency Virus) – 1 и 2. Те атакуват само строго определени редици бели защитни имунни клетки и ги унищожават, с цел да отслабят защитните сили на организма. Така се извършва придобит пробив в имунната система на човешкия организъм. А организъм, който няма защитни сили, загива!

 

  1. Да се върнем на механизма, по който CoViD-19 се свързва с клетките на дихателните пътища и заразява организма? Обяснете ни по-подробно по какъв механизъм се извършва този процес?

След като попаднат и проникнат в лигавицата на горните дихателни пътища, вирусните частици на CoViD-19 започват да търсят „целенасочено“ клетките-гостоприемници, с които да се свържат, за да проникнат в тях, да се възпроизведат, да ги разрушат, за да ги напуснат, с цел да продължат, своето съществуване, заразявайки нови клетки. Този цикличен процес се извършва на няколко етапа. Първо, трябва да има достатъчно количество (брой) и достатъчно качество (силни, вирулентни) вирусни частици, които да проникнат в човешкия (или животинския) организъм. Второ, вирусните частици трябва да продължат да бъдат достатъчно силни и в достатъчно количество, за да преодолеят естествените защитни бариери на тъканите в човешкия организъм. Трето, проникналите вирусни частици трябва да намерят строго определените клетки, които са тяхна цел, за да ги заразят и да се възпроизведат в тях, т.е. целта е възпроизводственото оцеляване на вида. Четвърто, след като са намерили клетките, които са тяхна цел, те се доближават до тях и правят опит да се закачат за тях. Пето, ако рецепторите и корецепторите им съвпаднат, вирусите се свързват здраво с клетката-гостоприемник, на принципа „ключ-ключалка‘, образувайки общ комплекс „вирус - клетка гостоприемник“, „отключват вратата на клетката“ и проникват в нея, за да стане тя техен гостоприемник!

Някой хора, обаче, имат естествена, природна защита към определени вируси, поради това, че имат мутации по рождение в някой гени, които определят (кодират) рецепторите (белтъчните молекули) по повърхността на клетъчната мембрана на целевите клетки. Това означава, че те не могат да се заразят от определения вирус.

Други хора имат „частична“ мутация в тези гени. Така вирусът не може да се свърже с всички целеви клетки и да проникне в тях, а само с някой. Това означава, че хората с частични генетични мутации ще развият по-слабо и ще изкарат по-леко заболяването, предизвикано от вирусната инфекция.   

 

  1. Как можем да разберем дали имаме генетични мутации в гените, които кодират рецепторите, чрез които вирусите се свързват за клетката и проникват в нея?

В някои случаи сложно. В други случаи невъзможно. Тук трябва да уточним, че един вирус се свързва с целевата му клетка-гостоприемник не само чрез основните си рецептори, но и чрез корецептори (помощни рецептори). Ако по повърхността на клетката-гостоприемник липсва някой от тези помощни рецептори (корецептори), вирусът не може да се свърже с клетката-гостоприемник на принципа „ключ-ключалка“, не може да я „отключи“, не може да проникне в нея и респективно не може да я зарази! Човек, за да разбере дали има или няма рецептори и корецептори, към които даден вирус може да се свърже, трябва да бъде изследван генетично! За да се достигне до там, трябва да се извърви един сложен и дълъг път. Първо, трябва да бъдат изяснени структурните характеристики на всички съществуващи вируси на планетата, или поне на най-важните. Т.е. трябва прецизно да бъдат определени рецепторите и корецепторите на вирусите, които ни интересуват. Второ, трябва да бъдат разчетени детайлно всички човешки гени, за да се установи, на кое място, в кое рамо, на кой ген се намира кодирането за наличие, отсъствие или частично наличие на определени рецептори или корецептори по повърхността на клетъчната мембрана. Трето, след като всичко това е извършено, трябва да бъдат разработени лабораторни пособия (лабораторни китове, тестове, методи и протоколи), които с абсолютна до минимум много висока степен на прецизност трябва да докажат наличието или отсъствието на търсените рецептори и корецептори. На планетата Земя съществуват милиони различни вируси, които засягат хората. Всички тези вируси са различни и постоянно мутират, както е случая с CoViD-19! Много от тези вируси на пръв поглед си приличат; но както на пръв поглед си приличат, така в детайлната си структура се различават. В допълнение, все още се изследват детайлно и мутациите в човешките гени, защото се оказва, че и хората, тъй както вирусите, на пръв поглед генетично сходно си приличаме, но се оказва, че имаме генетични детайли в „дълбочина“, които значително ни различават един от друг, както структурно, така и функционално. Към всичко това трябва да се добави и изключително скъпата методика за разработване на такива лабораторни тестове, китове и методи за диагностика. Въпреки това, вече има не малко готови тестове за засичане наличието или отсъствието на такива рецептори и корецептори по повърхността на клетъчната мембрана при хората, но изследването им е скъпо и ограничено.

 

  1. След като CoViD-19 зарази човек, кои са клиничните прояви след заразяване? Каква е клиничната картина?

Различните хора имат различни оплаквания. Не всички имат едно и също начало, с едни и същи оплаквания. При някои хора инфекцията се проявява по-бързо, при други по-бавно, при трети протича без да разберат, четвърти я изкарват в много тежко състояние, а пети загиват.

Инфекцията може да започне с липса на апетит, липса на удоволствие при хранене, със сухота в устата и гърлото, дискомфорт в гърлото, субективна тежест при преглъщане, болки в главата, запушен нос, болки в гърлото, висока температура, тръпки по тялото, втрисане, отмалялост, отпадналост, липса на сили, суха кашлица, която е постоянна и се засилва, тежест и стягане в гърдите, затруднено дишане, недостиг на въздух, двустранна вирусна бронхопневмония (която е опасна за здравето и застрашаваща живота на хората) и по-рядко гадене, повръщане и диария. Всички тези симптоми са субективни и се различават в зависимост от силата на имунната система и защитните сили на организма; вероятно и в зависимост от хипотетичната рецепторната и корецепторната характеристика на заразените. Това означава, че хората, които имат генетични мутации, определящи липсата или намаления брой рецептори и корецептори по повърхността на клетъчната мембрана, за които да се свържат рецепторите и корецепторите на CoViD-19, могат да не се заразят или, ако се заразят да изкарат по-леко инфекцията. Разбира се хипотетично такива хора са много малко. Ако е така със сигурност ще има българи с така характеристика. Никой, обаче, в никакъв случай не трябва да си мисли, че е от тях, защото българите притежаваме един много лош, пагубен психологически недостатък – да си мислим, че сме единствени и уникални, и да си казваме „Другите се заразиха, но мен няма да ме хване“ или „Другите не спечелиха от лотарията, но точно аз ще спечеля“, което е точно обратно на първото, а всичко това е абсурдно, противопоставящо се едно на друго и взаимно изключващо се. И не забравяйте, че всички сме обикновени, но различни хора и всички сме смъртни. Това, че един е физически по-силен от друг, които е психически по-силен от него, трети е по-образован, четвърти по-възпитан, а пети кара „на крак“ инфекцията без да разбере, не означава, че точно вие сте уникални, доминирате другите и няма да се разболеете!     

 

  1. Как се разграничава инфекцията с CoViD-19 от инфекциите с други вирусни инфекции, засягащи дихателните пътища?

Много трудно лекарите могат да разграничат инфекцията с CoViD-19 от инфекция с друг вирус, предизвикващ остра респираторна инфекция, засягаща дихателните пътища. Още по-трудно, дори невъзможно е това разграничаване да се извърши от обикновените хора. Клиничните симптоми на CoViD-19 са сходни с тези на много други зимни вирусни остри респираторни инфекции, като грип, парагрип, обикновена настинка, риновируси, аденовируси, пневмовируси и т.н.

Ако към края на март и през април 2020 г. имате болки в главата, запушен нос, болки в гърлото, висока температура, тръпки по тялото, втрисане, отмалялост, отпадналост, липса на сили, суха кашлица, която е постоянна и се засилва, болки, тежест и стягане в гърдите, затруднено дишане, недостиг на въздух, гадене, повръщане и диария просто се обадете на личния ви лекар по телефона, за да прецени вашето състояние и да се предприемат подходящите мерки.

 

  1. Какви диагностични методи съществуват за диагностициране на CoViD-19?

Различните лабораторни тестове все още дават несигурна оценка, особено бързите тестове. Лабораториите са в процес на изграждане и разработване на тестове и методи, които да имат все по-голяма достоверност. Предвид това, че вирусът е нов, съвсем нормално е, човечеството да има някои дефицити при изследването му. Не желая да коментирам задълбочено лабораторната диагностика, не само защото все още тя не е изяснена, а защото хората не трябва да си фиксират вниманието върху тестовете. Вниманието на хората трябва да бъде привлечено от това дали тяхното общо състояние изисква болнично лечение или не, най-вече да спазват педантично карантината, домашното лечение и извънредното положение.

 

  1. Как протича заразата с CoViD-19?

Инфекцията с CoViD-19 протича само след като човек бъде изложен на рисков контакт със заразоносител. При положение, че здравия човек погълне достатъчен брой вирулентни вируси, те полепват по лигавиците на горните дихателни пътища, свързват се с клетките, които трябва да заразят, заразяват ги, възпроизвеждат се, разрушават клетката и я напускат, а тя умира, разрушена след вирусното възпроизводство. Разбира се това не става веднага след като вирусите са проникнали в горните дихателни пътища. Необходими са няколко часа, най-често около 24 до 48 часа за CoViD-19. След като вирусът започне да се възпроизвежда, той мигрира от горните в долните дихателни пътища, като причинява възпаление на тъканите. В началото е възможно да се появи липса на апетит, липса на удоволствие при хранене, сухота в устата, дискомфорт в гърлото, субективна тежест при преглъщане, които дори да не направят впечатление на човек, а може и заразеният въобще да няма такива оплаквания. След това е възможно да се появят болки в главата, запушен нос, болки в гърлото, висока температура, тръпки по тялото, втрисане, отмалялост, отпадналост, липса на сили, суха кашлица, която е постоянна и се засилва, тежест, стягане и болки в гърдите, затруднено дишане, недостиг на въздух, двустранна вирусна бронхопневмония, гадене, повръщане и диария. Всички тези симптоми варират от човек до човек в зависимост от силата на имунната му система и защитните сили на организма. Това означава, че едни хора въобще не разбират, че са заразени, но могат да заразяват другите, други хора изкарват инфекцията по-леко само с домашна карантина или домашно лечение, трети се разболяват по-сериозно, като при тях се налага хоспитализация, най-често поради развиващата се двустранна бронхопневмония, а при четвърти, които имат дихателна недостатъчност се налагат да бъдат интубирани, за да не загинат. Пети загиват най-често от усложненията в следствие засягането на сърдечно-съдовата система и по-особено на миокарда, което показва, че вирусът най-вероятно има отношение и към тази тъкан.

 

  1. Какво се случва по-време на вирусната инфекция в организма?

Болестта протича различно при всеки инфектиран. Това се дължи на различията в организма на различните хора, най-вече в характеристиките на техните защитни сили и имунна система. При всяка вирусна инфекция от подобен тип, вирусът отделя токсични вещества и предизвиква възпалителни реакции в организма, в процеса на вирусния жизнения цикъл, който попадайки в кръвта интоксицират организма. Възникналите реакции на възпаление водят до болки по мускулите и ставите, поради отделените биохимически вещества, свързани с възникване и развитие на възпалителния процес в организма. Освен това възникването на вирусна бронхопневмония води до разгръщане на възпалителните процеси в по-голям мащаб. Интоксикационният синдром при отделянето на различни биохимични вещества в рамките на този вирусно-възпалителен процес, както и появата на бронхопневмония, водят до повишаване на телесната температура (в различна степен), като опит да се ограничи размножаването на вирусите и справянето с възпалителните процеси в човешкия организъм. Всичко може да бъде съпроводено и с възпалителен болков синдром. Разпадането на вирусната обвивка може да причини алергични реакции сред заразените. Попадналите вирусни токсини в кръвта и възникналите процеси на възпаление водят до активиране на защитните сигнални системи от страна на човешкия организма, които подават сигнал в центъра за терморегулацията, намиращ се в преоптичното ядро на хипоталамуса (това е специализирана структура, което отговаря за терморегулацията, но има и други функции) в главния мозък, за повишаване на телесната температура, с цел ограничаване и справяне с вирусната инфекция и възпалителните процеси. Това е механизма, по който всеки човек повишава температурата си, с цел да се излекува, когато организмът му бъде заразен с болестотворен причинител. Тук е важно да уточним, че ако температурата се задържи продължително време над 38,6oC, тя започва да изтощава организма. Колкото по-дълго и колко повече над 38,6oC продължи температурата, толкова повече се изтощава човешкия организъм, в зависимост от това колко температурно натоварване може да понесе.

 

  1. Как се чувстват и какво изпитват пациентите, които са по-сериозно болно от CoViD-19, докато се лекуват в болниците?

Пациентите, изкарали по-тежко болестта описват неприятна, тежка, дори драматична картина, придружена със затруднено дишане, недостиг на кислород, болки и мъки! Затова, бъдете много внимателни, пазете се и изрично спазвайте препоръките на професионалистите и Националния щаб за борба с коронавирусната инфекция!

 

  1. Какво е лечението на CoViD-19?

Лечението е неспецифично, в зависимост от проявените оплаквания на пациентите. До този момент няма специфично, отделно лечение, само за този вирус.

В допълнение, трябва да се знае, че всички лекарства, особено по-силните, които се използват за лечение, имат сериозни нежелани лекарствени реакции, някои от които не са никак безобидни. В това число влизат хидрохлорокина, противоретровирусните лекарства и други лекарства за лечение на някой тежки заболявания. Българският аналгин хинин, отдавна не се произвежда, поради риск от увреда на нормалните клетки.


  1. Колко време след началната проява на оплакванията пациентът се излекува?

Това зависи от тежестта на заболяването, имунният отговор и дали са настъпили усложнения! Най-често това са около 14 до 21 дни, но могат да бъдат повече или по-малко в зависимост от предходните фактори. След установяване и разработване на подходящи лекарства, които да лекуват това състояние, лечебният процес би могъл да се извърши значително по-бързо.

 

  1. Възможно ли е да има алтернативни, немедикаментозни (без употребата на лекарства) начини за лечение на вирусните инфекции, в случая на CoViD-19?

Според някои хипотези и теории, ако се разработи инфразвуков апарат, който да излъчва инфразвукова честота, която да резонира с честотата на трептене на  CoViD-19, вирусът може да бъде унищожен, чрез резонанс. Хипотетично и теоретично е възможно подобно действие да има електро-магнитен апарат, който да създава електро-магнитно поле, което да унищожава вируса, без да засяга здравите човешки, животински или растителни клетки.

Като хипотетичен и теоретичен принцип, това е валидно за всяка една вирусна, бактериална, гъбична, паразитна или друг тип инфекция.

До този момент не ми е известно да има официално обявени такива прецизни инфразвукови или електро-магнитни апарати, които прецизно, бързо, ефикасно и доказано да лекуват CoViD-19 или други вирусни инфекции.

 

  1. Разработването и създаването на такива апарати, възможно ли е не само да убиват болестотворните вируси, но и да увреждат здравите клетки в човешкия организъм?

По принцип не би трябвало, защото такива уреди трябва да бъдат разработени по такъв начин, че техния инфразвук да резонира само с честотата на трептене на вирусите, която по дефиниция коренно се различава от честотата на човешките клетки; както и електро-магнитното поле да ги унищожава, без да засяга това на хората, животните и растенията. Разбира се, ако такъв инфразвуков резонатор или електро-магнитен апарат се разработят, те трябва многократно да бъде тествани на различни нива и чак след това масово прилагани за лечение сред населението.  

 

  1. Какъв е изходът от заболяването? Болният напълно ли оздравява или болестта му хронифицира?

По принцип по-голямата част от болните би трябвало да оздравеят напълно. Колкото по-леко или незабележимо човек изкара инфекцията с CoViD-19, толкова са по-малки последствията за увреда и усложнения в различните тъкани и органи. След възникването на двустранна вирусна бронхопневмония с плеврален излив (мътна сериозна течност), след отшумяването им биха могли да се получат сраствания в белите дробове, които, в зависимост от степента им, биха могли да доведат до намаляване на дихателния обем на преболедувалите. В момента се уточнява дали и в каква степен се засяга миокардната тъкан. В допълнение, явно има разлика в тези отношения от човек до човек, което за пореден път доказва широкото разнообразие на възстановителните способности при хората, породени най-вероятно от специфични генетични различия, определящи способностите на имунната система и защитните сили на човешкия организъм. Това показва, колко са различни в дълбочина хората, които изглеждат на външен вид сравнително еднакво.

 

  1. В момент на извънредно положение и значителни социални рестрикции, къде са ключовите възможности за пробив в системата?

Обръщам специално внимание на продавачите в магазините. Те трябва да бъдат нащрек, много внимателни, много да се пазят, защото те също са на първа линия, изправени срещу инфекцията с CoViD-19. Проблемът и сложната ситуация при тях е, че са изложени на много голям риск от инфекция, поради постоянния контакт с всевъзможни потенциални заразоносители. Опасното е, че веднъж заразен, продавачът в магазина може да зарази много различни клиенти, които от своя страна да разпространят вирусната инфекция, заразявайки близки и други хора. По този начин има опасност веригата не само значително да се удължи, но и да се разклони с различен мащаб на „клоните“.

 

  1. Пръскането във въздуха с дезинфектанти смислено ли беше?

Не, безсмислено е! Вирусите не хвърчат във въздуха в концентрация, която да бъде способна да заразява! Вирусите, които предизвикват инфекции по въздушно-капков път могат да заразяват само при близко разстояние под 50 см. в момента на отделяне на заразата чрез пръски или в затворени, непроветриви помещения. CoViD-19 се предава по въздушно-капков път, чрез пръски при кихане, кашляне, говорене, целуване и т.н. при близък контакт на по-малко от 50 см. разстояние от заразоносителя; или чрез допир до инфектирана повърхност с последвало предаване върху лигавицата (очите, носа и устата) на здравия човек. Вирусът не стои и не лети в открития въздух, и не се пренася с вятъра! Той се разпръсква във въздуха скоро след като е бил отделен от заразоносителя по въздушно-капков път, като губи способност да заразява, разпръсквайки се и изчезвайки в откритото пространство. От такава гледна точка е неаргументирано и нерационално да се пръска с дезинфектант от въздуха срещу CoViD-19, защото той не съществува там, и няма какво да се унищожи. В допълнение това представлява чисто разхищение на дезинфектанти в момент на очертаваща се криза с недостиг на продукти. 

 

  1. Коронавирусната пандемия не предизвиква ли изкуствена икономическа криза с евентуално последствие изкуствено предизвикана рецесия, която да ни предпази от много по-тежка икономическа криза с много тежка рецесия, които се задаваха на хоризонта в близките две години?

Това е напълно възможно. Според изчисленията на някой видни икономисти, се очакваше световната икономика да затъне и да доведе до световна икономическа криза с последваща рецесия още около 2021 - 2022 година. Освен това, тъй както коронавирусите мутират и се активират със смъртоносни щамове на около 10 години, някак си звучи естествено да очакваме нова световна икономическа криза с рецесия, около 10 години след възникването на последната, като естествена последица на няколко годишния период на бурен икономически растеж на световно ниво, който наблюдавахме в последните години, след излизането от световната финансова криза, възникнала през 2007 г. и 2008 г., довела до световна рецесия през 2008 г. и 2009 г. с пик през м. септември 2008 г. Ако не е възникването на икономическата криза в следствие на коронавирусната пандемия, най-вероятно щяхме да станем потърпевши свидетели на затварянето на поредния „цикъл на Кондратиев“ (икономически „бизнес“ цикъл, свързан с възход и падение на световната икономика и поява на световна икономическа криза, с последваща рецесия), който се очертава да възниква в съвременни условия на 10 години, а не както е било в миналото на 45 – 60 години.     

 

  1. Възможно ли е, при възникналата ситуация, коронавирусната инфекция да доведе и до преразпределение на световните пазари?

Възникналата ситуация е възможно да се използва също за геополитическо, геоикономическо и геостратегическо преразпределение на световните пазари, свързано и с одържавяване на големи компании.

Обикновения човек трудно може да си даде сметка, че възникващата икономическа криза поради коронавирусната пандемия е възможно (в условно наклонение) да ни предпази от друга много по-тежка и многомащабна криза, която беше възможно да възникне в близко бъдеще.

Също така не трябва и да забравяме, че планетата Земя отдавна е пренаселена. Регулаторните процеси са нарушени. Неравномерното разпределение, недостига и изчерпването на множество природни ресурси вече се усеща осезаемо. Въпрос на време е да започнат да се случват серия от мащабни промени, които да доведат до регулация на параметрите; но тези събития ще засегнат много хора и ще бъдат тежки за тях неминуемо. 

 

  1. Какво ще кажете на нашите читатели?

Слушайте съветите на Националният оперативен щаб за борба с CoViD-19! Спазвайте инструкциите и изпълнявайте педантично нарежданията им, защото това са изключително умни, образовани, подготвени, отлично информирани и организирани професионалисти, които не искат нищо друго освен бързото и успешно ограничаване, и унищожаване на пандемията с CoViD-19, с абсолютното съдействие на всички граждани!

Както виждате (дано виждате!) България се оказа една от най-добре подготвените държави в Европа за борба с пандемията от CoViD-19! България първа предприе редица навременни мерки за справяне със заразата, което е голям успех не само за нас, но и на международно ниво! Сега остава само гражданите на България да осъзнаят в пълен обем опасността от този вирус за населението, съществуването и оцеляването им, както и това на техните по-възрастни близки и роднини; и да проумеят предприетите мерки за ограничаване и унищожаване на инфекцията.   


От екипа на www.grajdanin.eu, искаме да благодарим на д-р Максимов, за полезната и изчерпателна информация. И ще се радваме той да продължава да се включва и за напред с актуална и нова информация, не само за тази пандемия, но и за всичко онова което би било полезно и интересно за нашите читатели.

Подготвил материала: Георги Анадолов