Възможно ли е вирусните инфекции да променят начина ни на мислене и поведение?


Възможно ли е вирусните инфекции да променят човешката ДНК, имунната ни система, начина ни на мислене, ценностната ни система и поведението ни? - Отговорът е ДА!

От редакцията се свързахме с д-р Георги Максимов, за да ни помогне в разясняването на няколко въпроса, към нашите читатели.

Д-р Георги Максимов е лекар и здравен мениджър. Завършил е три различни курса по вирусология, негова любима специалност, още като студент по медицина, в Медицински университет – София, Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН и Националният център по заразни и паразитни болести. След създалата се пандемия с CoViD-19, засегнала и България, се включва активно в борбата с коронавирусната инфекция.
Човек с ясна гражданска позиция, която той никога не се е притеснявал да отстоява, изказва и демонстрира в своя житейски път. 

 

  1. Какво представляват вирусите?

Вирусите са микроскопични микроорганизми, които имат размери в спектъра на нанометрите (нанометрични микроорганизми), които причиняват заболявания сред хората, животните и растенията, задължително след като проникнат в строго определена клетка-гостоприемник, която изгражда тъканта на определен орган в дадена система от човешкото, животинското или растителното тяло. Това означава, че ВИРУСИТЕ СА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЪТРЕКЛЕТЪЧНИ МИКРОРГАНИЗМИ, които са на границата между живото и неживото, защото поведеието им е на „неживи“ микрорганизми, които имат нужда от клетка-гостоприемник, за да се размножават, като заразяват!

Думата „вирус“ има латински произод и означава „отрова“. Не случайно в разговорния жаргон съществува термина „вайрал“, което означава не само в прекия, но и в преносния смисъл „заразителен, отровен, токсичен; който заразява, интоксикира и отравя“.

 

  1. Каква форма имат вирусите?

Вирусите имат различна форма – едни са с кубична (икосаедрална) симетрия, други са със спирална симетрия, смесена симетрия и т.н.

 

  1. Как вирусите заразяват човешкия организъм?

Всеки вирус има интерес да заразява само и единствено строго определена клетка, която изгражда тъканта на определен орган в човешкия, животинския или растителния организъм. Всеки вирус избирателно и целенасочено търси да атакува и да заразява строго специализиран вид клетка. Когато вирусът е намерил своята мишена – таргетна клетка (прицелна клетка), той я атакува. Процесът на атака се извършва след като вирусът се приближи до прицелната клетката-гостоприемник и се закачи за нея. Процесът на закачане се извършва, чрез специални белтъчни молекули - рецептори и корецептори, които вирусът притежава по своята повърхност. Интересното е, че прицелната клетка-гостоприемник, която е мишена на вирусната атака, също притежава същите рецептори и корецептори по своята повърхност (по повърхността на своята клетъчна мембрана). Така вирусът се закача към прицелната клетката-гостоприемник като свързва своите рецептори и коререцептори за същия вид рецептори и корецептори, които се намират по повърхността на клетъчната мембрана на прицелната клетка-гостоприемник на принципът „ключ-ключалка“. Тук важна подробност е, че „ключалката“ на клетката не е една, а са „няколко ключалки“, които са различни по размери. Това означава, че вирусът също трябва да притежава няколко различни, точни по размер „ключове“, които да паснат прецизно като в „калъп“ в различните „ключалките“, за да ги отключат, вирусът да навлезе в прицелната клетка-гостоприемник, да я зарази, да се възпроизведе с поколение от много на брой „вирусни деца“, които да убият и разрушат клеткат-гостоприемник, за да могат да я напуснат, да заразят нови прицелни клетки-гостоприемници и така да продължат своя жизнен цикъл. Целта е вирусите да заразят колкото се може повече прицелни клетки, за да ги напуснат като ги унищожат, и да заразят нови прицелни клетки, за да продължат своя живот и съществуване на принципите на „компютърна игра“.

Заразявайки и унищожавайки здравите клетки, вирусите нарушават функцията на тъканите в органите и различните системи на човешкия, животинския и растителния организъм, като по този начин предизвикват болести.    .           

Все още остава мистерия как природата е създала вируси, които да имат рецепторно и корецепторно сходство с нормалните човешки клетки, и възможност по този начин да ги заразяват и унищожават? От такава гледна точка, важно е да се повдигат задълбочени, аналитични и обосновани хипотези, които лека по лека с напредването на науката и техниката да бъдат доказвани или отхвърляни, а не заклеймявани като абсурдни, „ненормални“ или фантастични.

 

  1. Илюстрирайте тези детайлни и задълбочени обяснения с примери от практическия живот на хората?

Може да се даде много подходящ пример, чрез вирусът на човешката имунна недостатъчност (HIV), който предизвиква СПИН (Синдром на придобита имунна недостатъчност). Той атакува, заразява и разрушава строго определени, специализирани имунни клетки (Т-лимфоцити), които притежават молекулата CD4+ по повърхността на своята клетъчна мембрана. Целта на вирусът е да зарази колкото се може повече специализирани имунни клетки и да унищожи стратегически най-важните формирования на имунната система. След вирусът нахлуе в прицелната клетка-гостоприемник и се възпроизведе вътре в нея, той я унищожава и напуска, за да зарази нови имунни клетки, като продължи да се размножава и живее заразявайки, и унищожавайки нови, и нови имунни клетки до тяхната смърт и тази на целия човешки организъм, поради липса на защитни сили и наличие на имунна недостатъчност. След гибелта на човешкия организъм с него загива и вирусът, стига да не се е предал от човек на човек, заразявайки нови индивиди, с цел да продължи да съществува.

За да продължи да съществува, HIV се свързва посредством своите рецептори и корецетори, които трябва да съвпадната като „ключ-ключалка“ с рецеторите по повърхността на прицелната клетка-гостоприемник, за да проникне в нея, където да възпроизведе следващо поколение вирусни частици. Ако рецепторите съвпаднат, „ключовете“ на вируса отключват „вратата“ на прицелната клетка-гостоприемник, навлизат в нея, окупират я, убиват я, разрушават я, напускат я и продължават да заразяват другите „защитни клетки“, съдържащи същите „рецетори-врати“ по своята повърхност. Ако рецепторите и корецепторите на вируса и прицелната клетка-гостоприемник не съвпаднат, вирусът не може да проникне в клетката, не може да я зарази и не може да се получи инфекция. Липсата на рецептори и корецептори (т.е. на „ключове“ и „ключалки“) може да се дължи на мутации в гените на вируса или гените, кодиращи структурата на прицелните клетки в човешкия организъм. Това означава, че има хора, които имат естествена, природна защита срещу HIV, а може би и срещу други вируси. Тези хора не могат да бъдат заразени от тези вируси, но могат да бъдат заразени от други вируси, срещу които нямат „естествен“ имунитет. Научно-изследователски се смята, че около 8% от българите имат пълни мутации (хомозиготна мутация CCR5-delta 32) в гена, кодиращ корецепторът CCR5 (C-C chemokine receptor type 5, който е ключов за проникването на HIV в CD4+ T-лимфоцитите) и те не могат да се заразят по полов път с HIV; но могат да се заразят по кръвен път, защото там ключов е корецепторът CXCR4 (C-X-C chemokine receptor type 4). Това доказва, че дори “защитените” не са защитени; т.е. никой не е напълно „богоизбран“, „уникален“ или „велик“, а само да се мисли за такъв!). Други около 18% от българите имат „половинчати“ мутации (хетерозиготни носители на мутации CCR5-delta 32) в гените кодиращи корецепторът CCR5. Това означава, че те могат да се заразяват, но инфекцията се развива по-бавно при тях, а те се превръщат в „бавни прогресори“. Интересното е, че има научно-изследователски доказана, картографирана информация за тези мутации, която е достъпна не само в специализираните научно-изследователски публикации и но в Интернет търсачките. На нея се забелязва, че % на хората, които имат пълни мутации в корецепторът CCR5 прогресивно нараства от екватора към северния полюс, като на екваторът е най-малък броя, около 0% за Етиопия до 1-2% в други африкански държави, в България е около 8%, докато в Швеция и скандинавските държави нараства до около 18%.

От описаното дотук става ясно, че всеки вирус търси да заразява гостоприемник, за да оцелее и да живее. Тук си задаваме въпросът, как е възможно това да бъде естествен и целенасочен процес, след като вирусите нямат в структурно и функционално отношение мислещ и разумен „двигател на познанието“ (както е нервната система с главния и гръбначния мозък при хората), които да ги ръководят в процеса при избор на мишена, която да атакуват и заразяват? В търсене на отговора, повдигаме хипотезата, възможно ли е вирусите да бъдат направлявани целенасочено от квантовоенергийни или електромагнитни полета в процеса на целенасочено, избирателно атакуване и заразяване? Ако приемем, че тази хипотеза е вярна, от тук можем да повдигнем хипотезата, възможно ли е поведението на хората също да бъде повлияно, контролирано и манипулирано от същото квантовоенергиино или електромагнитно поле, което направлява вируса, така че човешкия организъм поведенчески да се поддаде на извършване на действия, които да доведат до заразяването? Защо един здрав човек в последния момент се отказва от контакт с вирусоносител и вирусоразпространител, а друг активно го търси? Разбира се, тези хипотези, повдигат други хипотези в още по-мащабна стратегическа дълбочина – кой стои зад всеки един процес? Случват ли се събитията и явленията без изрично те да бъдат сътворение, одобрени и разрешени от Най-висшата сила, сътворила нас и светът, в който живеем с всички негови йерархии, за да ни научи, че трябва да продължим да се развиваме достойно, праведно и целенасочено в живота, като избягваме и лекуваме болестните процеси около нас и в обществото!?    

 

  1. Какво представлява болестния процес?

Всяко отклонение от нормалното състояние е болестно състояние. Нормалното състояние представлява структурно и функционално постоянно състояние на сигурност, устойчивост и постоянно градивно развитие. Всяко отклонение от това постоянно, устойчиво, структурно и функционално състояние на сигурност и градивно развитие се нарича болест, защото води до увреда на структурите и функциите на организма (или системата) със смърт!

Старостта също е болест, като до този момент не сме изяснили причините за възникването й. Хипотетично това най-вероятно се дължи на определен вид биофизични процеси, които водят до качествени промени на генетично ниво, засягайки ДНК в клетките на човешкия, животински и растителния организъм.

 

  1. Какво представлява човешкото ДНК?

Накратко, дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК) са носителите на наследствената информация при всички живи същества. ДНК представляват „животворящи“ химически вещества, които се намират в ядрото на всяка човешка клетка. Те пренасят наследствената генетична информация от поколение на поколение, като контролират детайлно параметрите на всички структури и техните функции в човешкия организъм. ДНК определят матрицата на човешките възможности. Всеки човек се ражда с генетични параметри, които са унаследени от родителите му. Човек може да реализира своите възможности в различна степен (минимално, средно или максимално), според генетичните параметри, които притежава по рождение, но не може да ги надскочи значително. Това представлява генетичната матрица на човека.

 

  1. Какво представляват вирусните нуклеинови киселини ДНК и РНК?

Накратко, при вирусите, носител на генетичната информация може да бъдат, както дезоксирибонуклеиновите киселини (ДНК), така и рибонуклеиновите киселини (РНК). В състава на всеки един вирус се откриват само един тип нукелинови киселини – само ДНК или само РНК, които са доста разнообразни в структурно и функционално отношение. Познаването на техните характеристики е от значение за тесните специалисти по вирусология, микробиология, инфекциозни болести, епидемиология, молекулярна биология и т.н.), за да се вникне в дълбочина, във вирусната структура и функция, за да се изяснят механизмите на взаимодействието вирус-клетка/организъм, вирусното възпроизводство (вирусната репликация) вътре в прицелната клетка-гостоприемник и вирусния жизнен цикъл.  

 

  1. Възможно ли да съществуват вируси, които да променят човешкото ДНК?

Да, възможно е. Такива вируси съществуват. Някои от тях са установени (полиомавируси, папиломавируси, херпесвируси, посквируси и други), а тяхното действие е доказано и изяснено. Предстои доказване, установяване, уточняване и изясняване действието на много други вируси върху имунната система и човешкото ДНК. Като цяло, взаимоотношенията вирус-имунна система-човешко ДНК все още не са детайлно изяснени и са в процес на изучаване и уточняване. Надявам се скоро да имаме повече задълбочена информация по този въпрос, чрез научните методи на медицината на доказателствата.

 

  1. Възможно ли е да съществуват вируси, които да променят защитните сили на човешкия организъм, т.е. имунната му система?

Да. Такива вируси съществуват. Типичен пример за тях е вирусът на дребната шарка – Морбили, който след като зарази човешкия организъм, изтрива натрупаната имунна памет от имунната му система. Това изключително и авангардно научно откритие, достойно за Нобелова награда, е дело на българската молекулярна биоложка Велислава Петрова, която защити своята докторска дисертация на тази тема в световно известния университет Кеймбридж. Така се установи, че след като човек се зарази от морбили и преболедува инфекция, трябва да започва от начало да гради и трупа своя нов имунитет, без следи от стария, „все едно сега се ражда и започва всичко отначало“. Това означава, че дълги години, имунната система на човека е полагала много труд и усилия, за да изгради имунитет срещу най-различни причинители на болести и зарази, за да може в един момент, в рамките на часовете, докато трае инфекцията с морбили, всичко да бъде изтрито, все едно мощен пожар е изгорил, изпепелил и заличил съществуващо; все едно един „мускулест бодибилдър“ или „знойна красавица с предизвикателни форми“ са претърпели произшествие, което ги е лишило от изящната външна красота, градена дълги години с много средства, труд и усилия.

 

  1. Възможно ли е да съществуват вируси, които да променят начина на мислене на хората, контролират поведението им, а дори да променят ценностната им система?

Хипотетично, това е възможно! Човечеството все още не е изучило в детайли способностите на различните вируси. В допълнение, непрекъснато се откриват нови вируси. Както се установи, че вирусът на морбили изтрива имунната памет при хората, нищо чудно в бъдеще да докажем, чрез методите на науката на доказателствата, че съществуват вируси, които могат да изтриват, променят или контролират човешката памет, да променят и контролират начина на мислене и поведението, а дори и ценностната система на хората.

За сега все още няма официално открити и установени такива вируси.

 

  1. По естествен начин ли природата създава такива вируси, за да ни накара да еволюираме или те са създадени конспиративно от човечеството, „невидими сили“ или извънземни?

Няма никакво значение как възникват вирусите (по естествен, природен начин или конспиративно), защото нищо във Вселената не възниква без съгласието и без да е създадено от Всевишната сила, която е създала всички елементи на света, в който живеем – земен или космически!

Човечеството не трябва да търси причината в другите, а в себе си, защото независимо от това кой е създал определен вирус – Всевишната сила, видими или невидими сили, хора, животни или растения, ЗНАЧЕНИЕ ИМА КАК ВИРУСИТЕ ЗАРАЗЯВАТ, КАКВИ ЩЕТИ ПРИЧИНЯВАТ и най-вече КАК ХОРАТА РЕАГИРАТ на вирусните инфекции, за да се ПРЕДПАЗЯТ, ЗАЩИТЯТ, УСТОЯТ, ПРОТИВОПОСТАВЯТ, КОНТРААТАКУВАТ и УНИЩОЖАТ ПРИЧИНИТЕЛИТЕ НА БОЛЕСТИ!

Няма никакво значение дали има конспирация или не, а какви ползи, нови знания и практически умения ще извлече всеки един човек от премеждието, с което се е сблъскал, за да излезе по-силен, по-мощен, по-знаещ, по-можещ и по-способен след създалата се ситуация!

ХОРАТА НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯТ, че „КОНСПИРАЦИЯТА“ може да идва от НАЙ-ВИСШАТА ВСЕВИШНА СИЛА, която е СЪЗДАЛА НАС, ВСЕЛЕНАТА и ВСИЧКО ОКОЛО НАС, ВИДИМО и НЕВИДИМО, за да ни НАУЧИ НА НОВИ ЗНАНИЯ и ПРАКТИЧЕСКИ УМЕНИЯ с ЦЕЛ ДА ПРОГРЕСИРАМЕ! Това означава, че ЦЕЛТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ е в НЕПРЕКЪСНАТОТО ПРИДОБИВАНЕ на РАЗЛИЧНИ ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ и СПОСОБНОСТИ!

 

Уравнението е просто: Образование (знания, умения, способности) + Възпитание = Ценностна система + Гледни точки + Морал + Поведение и Отношение (към обществото и заобикалящата ни среда)

 

Да вземем за пример теорията на военните действия. Войните съществуват откакто свят светува и ще продължават, докато светът съществува. До този момент са обособени пет различни поколения войни. Първо поколение война (в Древен Рим и през Средновековието) използва тактики на стройни линии и колони. При нея бойното поле е подредено, битките са тържествени, съпроводени от много кръвопролития, а инициативата е на страната на грубата сила. Това не важи за войната от второ поколение (Първа световна война), защото при нея „артилерията побеждава, а пехотата окупира“. Ако принципите на войната от първо поколение важаха и за тази от второ поколение, жертвите и загубите щяха да бъдат още по-зловещи, защото с един артилерийски снаряд биха били унищожени драстично повече войници, ако те бяха подредени в стройни линии и колони. Войната трето поколение (началото на Втората световна война) е бърза, маневрена война („Блицгриг“), чиято идея се основава на скоростта и бързината на действията, изненадата на противника, организационното, функционалното и физическото му дезорганизиране. Войната четвърто поколение е децентрализирана и радикална, като се води между държави и не държавни общности като „Ислямска държава“„Ал-Кайда“, „Хамас“ или други паравоенни формирования. Войната пето поколение е информационна, мрежово-центрична, виртуална, асиметрична, нетрадиционна, хибридна, нанотехнологична и често с нулеви физически загуби. Вече ставаме свидетели на ново поколение война – война шесто поколение, при която битката е не само срещу невидим причинител от биологичен, физичен, химичен или квантов произход, но и срещу самите себе си. Това е война не само срещу невидимия причинител на болестта, но и войната срещу нашите собствени характерово-поведенчески черти, определени от нашите знания, организационни умения,  образование, възпитание, ценностна система, гледна точка, морал и поведение.

Това доказва, че каквото и да се случва, НЯМА НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ, КОЙ Е СЪЗДАТЕЛЯ НА ПРИЧИНИТЕЛЯ НА ПРОБЛЕМА! ЗНАЧЕНИЕ ИМА КАК ЩЕ РЕАГИРАМЕ ПРИ ПОЯВАТА НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ, КАК ЩЕ СЕ ПРЕДПАЗИМ, ЗАЩИТИМ, УСТОИМ, ПРОТИВОПОСТАВИМ, КОНТРАТАКУВАМЕ и УНИЩОЖИМ ПРИЧИНИТЕЛЯ НА ПРОБЛЕМА.

 

  1. Тук възниква и интересният въпрос, необходимо ли е винаги да унищожаваме причинителя на определено проблемно явление?

Отговорът се крие в това, колко знания притежаваме и каква информация имаме за причинителя на определеното явление; защото тези знания ни отговарят на въпроса, колко опасен, колко вреден, колко полезен или колко безопасен е причинителят на проблемното явление.

 

  1. На какво ни учи вирусът SARS-CoV-2, причинител на CoViD-19?

Вирусът SARS-CoV-2, причинител на CoViD-19 ни учи, че теоретичните знанията, практическите и организационните уменията, които ние хората имаме не са достатъчни, за да предвидим и избегнем събития и явления, за които имаме теоретична информация, че могат да се случат при описанието на принципите в учебниците, нямаме смелостта да погледнем действителността в очите, за да предвидим абсурдни и дори фантастични сценарии за събития, проблеми и явления, които могат да възникнат! Това се дължи и на факта, че се страхуваме да не ни „помислят“ или „обявяват“ за „луди“ или „ненормални“, защото много по-изгодно е да стоим обезличени и да си мълчим от страх. Ако не предприемем мерки и действия на всички нива за предотвратяване на подобен тип събития в бъдеще (от учебния процес в училище и университетите до държавното изграждане на структури за планиране, прогнозиране и превенция на подобен тип събития като възникването на CoViD-19, икономическите и социалните кризи (виж статията тук), съществува опасност да ни сполетят много по-сериозни бедствия, като коректив, за да си научим урока, който поради подценяване и нихилизъм не сме научили след вече възникналите проблеми и претърпени събития.    

 

  1. Може ли човек да влияе на вирусите като SARS-CoV-2, причинител на CoViD-19 и как може да им се противопостави?

Човек може да влияе и да се противопостави на тези вируси само чрез поведението и отношението, което проявява към създалата се ситуация, в зависимост от собствените си знания, практически умения и способности, които притежава! Нужен е целенасочен и фокусиран подход за справяне с проблемите! Затова най-важното е масово да се повиши новото на образованието и информираността сред учениците и студентите в целия свят (особено по отношение на природните науки), като се повишат изискванията за параметрите на знанията, които те трябва да притежават.

 

Подготвил материала: Георги Анадолов