Моделът Слатински: какво поведение да очакваме от Covid 19


I have a Dream!
И
Аз имам Модел!
Да, този Модел е спекулативен, хипотетичен, мисловен, теоретичен.
Да, този Модел ми влияе на мисленето и аз неизбежно виждам нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито ми ги показва моят Модел.
Но аз имам Модел.
Аз съм както всички вас – имам тревоги и страхове, имам деца, внуци и майка, имам проблеми с маските, които са малко зажми да те лажем, аз имам всичко, което има един средностатистически българин.
Но освен това всичкото, аз имам Модел.
Така че не ви говоря само през отдушника на притесненията и не ви натрапвам единствено моите принципи.
А следя показанията на моя Модел.
Пиша във Фейсбук постоянно не заради 80-100 likes (харесвания) повече, а заради 80-100 хиляди lives (живота), които могат да бъдат спасени.
Моят Модел даде две вечери на малка надежда.
Но сърцето ми се е свило и душата ми е изтръпнала.
Защо?
От една страна имаме две вечери на мъничка надежда.
От друга страна започващите да проработват мерки са под огромна заплаха от самите нас!
Защо?
-- Да оставим за известно време неподготвеността на държавата. Когато аз 10 години писах, че в управлението има конска доза некомпетентност, арогантност, нарцисизъм и неукост, мнозина от четящите ме гласуваха за тези некомпетентни, арогантни, нарциситични и неуки властници. Но сега това са властниците, които имаме.
-- Да оставим констатациите, че посрещнахме бедата със закъснение – такива като мен биеха камбаната, че при всяка беда от един момент се действа изпреварващо, сякаш бедата е вече дошла. Загубихме две седмици в бездействие. Извънредните мерки закъсняха с една седмица. Но вече има мерки, яки и здрави мерки. Сега дебатът не е за мерките, а за тяхното спазване!
-- Да оставим за известно време възмущението, че властта спа и не зареди складовете с маски, защитни облекла, дезинфектанти, лекарства. Днсе важното е да притискаме властта да си размърдва все по-интензивно задниците и да запълва складовете с тези толкова важни спасителни и предпазващи средства.
-- Да оставим също в покой и някои наши идеологически несъгласия. Отлично знам, че който жертва свобода в името на сигурност, накрая губи и двете. Но истина ви казвам – който жертва животи на хората в името на свободите на хората, накрая губи и животите на хората, и техните свободи. Нашите принципи, ценности, убеждения, политически позиции не са абсолютни, те са само относителни – те са като лекарството, при една доза са лекарство, при друга доза са смърт. Нашите принципи, ценности, убеждения, политически позиции трябва да станат съучастници в битката ни за живота на държавата, народа, обществото, гражданите, всеки един от нас. Тези наши принципи, ценности, убеждения, политически позиции трябва да ни помагат да се справим, трябва да проявят разбиране, да си притаят, ако е нужно за известно време, да ни влязат в положението. Защото без нас те са нищо. Когато нас няма да ни има те сами, тези наши принципи, ценности, убеждения, политически позиции са кръгла нула, ще си умрат безпризорни. Не е героизъм да си умреш само защото си станал жертва ва своите принципи, ценности, убеждения, политически позиции, само защото си ги издигнал в абсолют. Героизъм е да ги помниш, къташ, пазиш, пренесеш през кризата, за да са живи след нея, когато трябва отново да се върнеш към тях и да вярваш отново в тях.
И така, тревогата ми е, че започналите да работят мерки са подложени на опасна ерозия от четири посоки.
-- Първата посока е нашата недисциплинираност. Хора, мили хора, ние ще се изтребим сами, ние се държим не като противници на вируса, а като негова естествена хранителна среда. Няма да сме първият народ, загинал от собствената си глупост, но днес продължава ескалацията на самоубийствената ни глупост под формата и съдържанието на недисциплинираност.
-- Втората посока идва откъм демократичния фундаментализъм. По-горе коментирах този проблем. Моля ви, демократични фундаменталисти, не е време за такова поведение. Пак казвам – който поставя свободата над живота, накрая губи и двете. Колкото по-рано проумеем това, толкова по-рано ще се върнем към демокрацията. Дилемата днес не е демокрация или недемокрация. Дилемата е колко от демокрацията да съхраним, че все пак да сме демокрация и колко от нея да пожертваме, за да можем после да се върнем към нея. Защото ако сляпата вяра в демокрацията, фанатичното нежелание да пожертваме малко от нея доведе до пълен разпад на обществото и превръщането ни в джунгла, ще умре окончателно и безвъзвратно и демокрацията.
Какво предлагате – да сме демокрация, пък нека загинат 80 000? Да загинат в иемто на абсолютната демокрация ли? 80 000 – това са 50 000 от хората над 70 години, 15 000 от хората между 60 и 70 години (такива като мен), 10 000 от хората между 50 и 60 години, 5 000 от хората между 40 и 50 години!!!
Ово йе демокрация!
-- Третата посока са тревогите за икономиката. Разбира се, че икономиката страда. Но е абсолютно погрешно да мислим за кратковременните последствия от ограниченията и трудностите на икономиката сега, след като ако пламне колосално инфектиране на десетки хиляди, икономиката отива на кино. По-добре днес да стиккаме зъби, докато има полза от стискане на зъби, отколкото после да няма смисъл от нищо, от никакво стискане. Докато все още икономиката и финансите работят, има резерви и способности, е времето за ограниченията. Здравият организъм може да понесе известно недохранване, сетне болният и да го храниш, може да се окаже късно. Отново казвам, сега е времето за лишения, защото имаме достатъчно или поне необходимото количество сили да ги понесем!
-- Четвъртата посока е породена от изначалното ни, шопско, граовско, македонско, северняшко съмняване във всичко, във всеки и всякога, в извънредните мерки и тяхната ефективност, в смисъла от тях. Е па нЕма нещо, в което да не мога да се съмнИАвам! Такова животно като мерки нЕма! Когато се съмняваш в нещо, което трябва да правиш, ти го правиш през пръсти и така вървиш през просото. Премиерът говори за максимално оставане който може вкъщи, а негови министри, техни директори и подчинени, но с ръководни функции, принуждават хората си да ходят масово на работа, пълнят паркингите пред ведомствата си, дърпат дявола за опашката по най-тъп и безумен начин, макар същите тези хора да могат да работят дистанционно. Разберете, братя и сестри българи – ние не си играме на извънредни мерки, защото просто друго не можем да измислим. Извънредните мерки не са въпрос на Дали?, те са отговор - Задължително спазване. Те не са въпрос Не са ли прекалени?, те са отговор – Необходимо е да са още по-драстични и да се спазват още по-стриктно.
Още малко и дори аз, който виждам чрез моя Модел позитивни сигнали, лъчи надежда, ще започна да се обезверявам. Защото моят Модел се опира и на предположението, че ние сме единен организъм, който иска да оцелее. Ние нямаме алтернатива, освен суровото, твърдо, безкомпромисно и ако трябва спрямо някои безумци и идиоти – жестоко спазване на още по-сурови, по-твърди, по-безкомпромисни и ако трябва заради някои безумци и идиоти – още по-жестоки мерки! Това дава шанс, то не е и чак пък толкова невъзможно – да удържим с такива мерки и такова тяхно прилагане един месец, за да им дадем възможност да се покажат – работят ли.
Аз вярвам, че ще работят.
И да се повторя от снощния статус. Моят Модел е в точка на бифуркация, в точка на появата на няколко разклонения, на няколко вероятни траектории, на няколко възможни сценария. Ако правилно и съвестно, умно и разумно сте разбрали написаното дотук, можем да тръгнем по най-щадящия път. Ако проявим колебание – поради недисциплинираност, поради съмнение в ефективността, поради неверие в смисъла, поради идеологически фанатизъм, - моят Модел предсказва и брутален вариант, за който не ми се мисли и не ми се говори.
В следващите статий можете да видите ден по ден прогронизите на проф. Слатински за развитието на заразата! 
Подготовка на статията: Кристина Ръжданова