Вирусът: ден 49


24 април, Вирусът: Ден 49
1234 официално установени заразени.
Нарастването:
29
23.03.-29.03. 19 12 18 23 33 37 25 общо 167
30.03.-05.04. 18 25 33 37 28 21 24 общо 186
06.04.-12.04. 21 16 30 13 14 21 7 общо 122
13.04.-19.04 19 40 48 42 40 19 31 общо 239
20.04.-26.04. 51 49 66 90 63 общо 319

Леко промених формата на горните данни, за да върви по седмици. И веднага се вижда нещо, което вече бях установил преди няколко дни, но ми бъркаше в данните, докато се досетя – числата рязко падат през уикенда – защото не всички лаборатории работят и тези, които работят, правят това с по-малък брой лаборанти. Затова има необясними числа като 7 и 19 (появило се след 42 и 40)…
Освен това се вижда динамиката по седмици. Тя прекрасно илюстрира:
-- ефекта от правенето на все повечето тестове (никой не го отрича);
-- върха на нашата дисциплинираност – данните за седмицата от 06 до 12 април, които показват как сме се държали до 14-20 дни преди това – първите две седмици на въвеждането на извънредните мерки (въведени на 13 март);
-- последиците от безхаберието ни около Цветница, 10, 11 април – виждаме го в подскочилите като бесни числа през настоящата седмица.
-- страховитите ми притеснения какво ще бъде от втората половина на следващата седмица, когато „тръгнат“ последиците от околоВеликденското ни безумие.

За мен не е логично у ФБ-приятели тези мои пресмятания да предизвикват не просто раздразнение, а и известна злоба. Едно, че аз не претендирам за безпогрешност и пророчества; освен това, че четенето не е задължително.

Но ще кажа следното – най-силен и стресиращ ме критик не е този или онзи ФБ-приятел, който ми доказва как не разбирам очевидни неща, как съм наивен и какво ли още не. Най-разколебаващият ме критик на моя математически модел е … моят математически модел. Защото като всеки уважаващ себе си математически, така да го кажа, моделиер, аз също съм заложил в своя модел критерий за самооценка на точността. И когато самият модел ми дава сигнал, че точността му пада под определена величина, значи той вече няма и елементарното право да бъде следван и нататък, на мен ми остава или да се откажа от модела, или да се опитам да го модифицирам.

А за всеки един, който иска да ме наругае за това, което тук пресмятам, може да се предложи следното – сравнява прогнозите ми и ако те се различават от реалните данни с 4-5% (статистическата грешка, както понякога погрешно пишат), то той трябва да признае, че моделът ми не е никак лош. Ако прогнозите ми се различават от официалните данни с до 8-10%, то моделът ми е приблизително годен за вземане под някакво внимание. Стане ли разликата над 10%, съответният ФБ-приятел може – извинете за израза – да тегли една на този мой модел…

Засега вече повече от месец аз всеки ден съм на своеобразен съд пред вас и само недобронамереният ФБ-читател може да отрича, че след като повече от месец моят математически модел дава прогнозни числа, устойчиво съизмерими с изнесените данни, то той работи.
Няма как месец и повече моделът ми да е близо до истината, а да е лъжлив.
Разбира се, това, че досега моделът работи, не значи, че той ще работи винаги. Аз всеки ден сравнявам за себе си прогнозите с данните и дебна момента, в който да се откажа от тази уморителан работа всеки ден, като че не мога вместо смятане-премятане да отворя дошлата вчера нова книга и да потъна в нея блажен и не мислещ за лоши работи.

Да повторя за 24 април:
1234 официално установени заразени, 54 починали.

Втората моя траектория за 24 април даваше следните „прогнози“:
1217 официално установени заразени, 57 починали, 5125 общо реално заразени.
За утре тази траектория дава следните „прогнози“:
1278 официално установени заразени, 60 починали, 5433 общо реално заразени.

Моите коментари:

Първо, за днес моята „прогноза“ от 1217 официално установени заразени се отличава от официалните данни от 1234 официално установени заразени на 1.4%. За броя на починалите моята „прогноза“ от 57 починали се отличава от обявените 54 починали на 5.6%.
Продължава сравнителното устойчиво поддържане на модела ми близо до официалните данни. Да обърна внимание, че ако приемем средно отклонение от 4% на моите данни с действителността, то РЕАЛНО заразените с вирус в страната са между 4930 и 5340.

Второ, нека си сложим ръка на сърцето и с тревога констатираме, че докато властта ту обещава отслабване на мерките, ту предупреждава, че е рано за отслабване на тези мерки, българинът сам започна да отслабва тия мерки. Все по-пълни с хора са улици и шосета, пазари и магазини. Постепенно непукизмът или не-издържащите нерви си казват думата. Така нашият народ гаси пожара с бензин. И бронебойни патрони срещу неговото харакири няма открити. Уви…

Трето, давам си сметка за необходимостта властта да „пипа“ внимателно. Но тя постъпва като онзи, който толкова обичал кучето си и не искало много да го боли, та му режел опашката (за да е красиво) на части – днес малко, утре малко…
Аз при самото наближаване и след навлизането ни в епидемията (същото давах като съвети на най-близките си хора) твърдях – да мислим не за месец напред – 13 април, 13 май… а за три месеца напред! Дори в моята област – висшето образование, написах отворено писмо до първите хора в държавата и в системата за висше образование ад се удължи учебната година с три месеца.

Ако властта мислеше дългосрочно (можех да напиша сега само – ако властта мислеше), а не реагираше, ако не тичаше след кризата, тя щеше да състави план за три месеца напред – честно и почтено, финансово и икономически, медицински и … ако щете пиарно. Щяхме като граждани и като общество да имаме хоризонт на планиране и разпореждане с ресурсите, с които разполагаме, със задачите, които трябва да решаваме.
Кракатосрочното мислене (ако е мислене), ре-активното поведение също създават заблуди и снемат прага на общата дисциплинираност – ами щом е до 13 април (май), а няма толкова много заразени и умрЕли, какво чакаме, айде навънКА!
Но властта бе и е като онзи, когото го гонел тигъра, а той тичал около баобаба. Като го попитали защо не се качи горе на баобаба, той казал – нЕма страшно, водя го 3 обиколки!

Четвърто, за мен най-страшни винаги са били съсипващите ценностната ни система процеси, особено силно набрали скорост през последното десетилетие на нарцистично, арогантно, некомпетентно и тотално лишено от визия и стратегия управление.
Винаги съм казвал – икономиката може да потръгне, дисциплината на ЕС и ЕЦБ може да спаси финансите ни от катастрофа, високите технологии – информационни и комуникационни – могат да спрат емиграцията на млади, креативни, амбициозни, репродуктивни българи. Но пораженията в ценностната система са много трудно поправими. 1 година на унищожаване на дадена ценност изискват 3години за нейното реанимиране.
30 години за ценностно възстановяване ще изискват тези 10 години
на разкъсване на социалната тъкан,
на плоденето на двукраки дегенерати, които дори и не си помислят да отстъпят мястото си в метрото на бременната жена, чийто корем опира в носа им,
на безумното търкане на талончета,
на определянето на всеки наш, български си проблем като на заговор на външни сили – Путин, Сорос…,
на готовността за най-малкото нещо да се вдигне скандал, защото на всичко се гледа през призмата или-или, или аз – или ти,
на размножаването на дучета, гаулайтерчета на всички нива на управление и във всички структури, където те се държат като местни феодали, дето само правото на първа нощ не са поискали от своите подчинени...
Да не продължавам повече.
Всичкото това изражда и изяжда обществото, губи неговата солидарнос и кохезия, унищожава чувството за лична отговорност както за собствената си жизнена стратегия, така и към обществените интереси и благо.
Ето защо и в това безумно рисковано и трудно време мнозинството от нас си прави каквото му хрумне, каквото му изнася, без да се замисля за общия, за обществения ефект!
Но това е жестока самоизмама, коварна самозаблуда.
Защото дори когато елементите на една система не мислят за общото благо, за общия интерес на тази система, общ ефект има. Има! Само че той е деструктивен, разбиващ системността, пораждащ шокови количества ентропия (хаос) и убиващ общите съпротивителни сили на системата. И тя става лесна плячка на това, която я напада, на онова, което ѝ мисли злото.
Нашата битка с вируса е с пъти по-тежка не само и не толкова заради вируса, а заради предходните години, особено заради предходните 10 години – десетилетието на безвремието, на блатото на статуквото, перверзно наречено стабилност.
Ето заради това (и заради това) всеки от нас се страхува неистово от вируса, но мнозинството от нас играе в неговия отбор. И, както казах, гаси пожара с бензин…

Не спрем ли да го правим, ще се загуби цялата логика на борба с вируса и оцеляването ще се превърне в рулетка, а всеки от нас ще се моли да не се спре на него черното топче.
Още не е късно, но става все по-късно.

Източник: https://www.facebook.com/nikolay.slatinski