Вирусът: ден 27. Модел Слатински крещи с цяло гърло: Хора, бдете!

2 април, 477 официално установени заразени.
Нарастването: 29 19 12 18 23 33 37 25 18 25 33 37 28
2 април, сиреч днес, е втората критична точка (т.нар. точка на бифуркация) на моя модел. Какво означава това?
Означава две неща:
Първо, според заложения в модела подход за самооценка на предполагаемата точност, след тази дата с много висока вероятност (80-90%) точността на прогнозите, които моделът дава ще стане много ниска (под 10%). Това не означава, че той евентуално няма да подсказва приблизително точни числа, а че съмнението в правдивостта на тези числа е непоносимо голямо за всеки уважаващ себе си математик.
Второ, моделът предсказва, че след 2 април са възможни най-различни „избори“ на траектория, по които може да поеме епидемията у нас – от по-поносими до прекалено опасни, но накъде ще се тръгне, какъв „избор“ ще направи заразата в България може да се каже що-годе близко до истината, само ако има повече информация от тази, с която разполагаме досега.
Вглеждайки се в това, което ни съобщиха преди малко като официално установен брой на заразените, мога да кажа следното.
Отново, за пореден ден, за пореден път най-близо до обявените данни е моята втора траектория от петте траектории, които очертах след 27 март.
Тази траектория е малко по-лоша от възможно най-добрата траектория (първата), която подсказваше след 27 март моделът, но е и малко по-добра от третата траектория. Третата траектория, да напомня, е най-лошата от добрите и най-добра от лошите, т.е. тя е тънката коричка лед, която разделя по-добрите тенденции от по-лошите.
И така, „побеждаващата“ втора траектория предсказваше за днес 479 официално установени. А те са 477 (според първата трябваше да бъдат 392, според третата – 519, според четвъртата – 596, според петата – 680).
Пак според втората траектория общият брой на заразените е 1605.
Генерал Мутафчийски преди дни каза, че според него от 11 заразени те улавят 2. Т.е. трябва установените да бъдат умножени по 5.5. Знам, че това е оценка на око. Нейният основен недостатък е, че през всичките дни числото, по което се умножава е константа. А то не може да бъде константа. При мен моделът се самооптимизира ежедневно, т.е. макар и с малко, но числото, по което трябва да умножаваме установените, нараства.
И така, ние сме в очакване на резултатите от тестовете на повече хора – полицаите. На лични ми писа приятерл уплашено - ако от 240 депутати са заразени 3, означава ли че всеки осемдесети българин е заразен? Би било страшно. Моят отговор е не, не не означава, защото депутатите не са представителна извадка от народа, а и не са тествани само те, а и един голям обслужващ ги персонал от хора – администрация, шофьори, момчета от НСО и т.н.
Когато се изследва част от една професионална прослойка, тя е представителна извадка за тази конкретна прослойка, а не за обществото.
Много правилно е да бъдат тествани полицаите, защото те са на пангара, но още повече на пангара са медиците. Масовото тестиране на хората от първа линия ще ни покаже щетите, които понасят всички хора от първа линия, риска, на който те са изложени. Обаче за да получим картината за обществото, трябва да се прави изследване подобно на социологическото проучване. Ако аз бях част от властта, както ви казах, щях през 4 дни 4 пъти да изследвам по 4000 души от най-различни региони и от най-различни обществени слоеве.
Толкова от мен (най-малкото поне за днес).
Четири кратки изречения:
1. Засега официално оповестената статистика на заразените и починалите показва малки числа и нисък темп на разпространение на заразата и щетите от нея. Засега.
2. Извънредните мерки са без алтернатива за сдържането на експлозията на заразата. Всяка извънредна мерка не прави риска нулев, но го намалява (носенето на маска също е вид извънредна мярка и за него може да се каже същото – не прави риска нулев, но го намалява). А и баба знае, че първата стъпка в управлението на риска е той да бъде снижен – тогава рискът „разбира“, че е попаднал в здрави и решителни ръце и сам поне отчасти се укротява. Но ако види той, че ръцете са слаби и кекави, рискът набира и смелост, и агресия.
3. Обществото е право да се притеснява от негативния ефект от извънредните мерки, но то трябва да си даде сметка, че по-рано и по-решително проведените извънредни мерки ще бъдат с по-малък деструктивен ефект от извънредните мерки, които все едно ще бъдат въведени и по-жестоко и за по-дълго тогава, когато – не дай Боже! – заразата избухне по испанско-италиански или по англо-саксонски вулканичен тертип…
4. Властта трябва да осъзнае със страшна сила, че доверието към нея е системно ерозирано заради некомпетентността и корумпираността ѝ през последните десет години и е много ниско (заслужено много ниско!), а по тази основателна причина е ниско, тревожно ниско доверието и в това, което тя предприема. А тя предприема извънредни мерки и отпускане на огромни суми (неясно как определени и по какви изчисления, сякаш в зависимост от това с кой крак власта е станала). Народът масово е убеден, че тя – както винаги прави – ще (казано по пернишки) укрАдне едни голЕми пари. Ето защо сега е въпрос на национално оцеляване и спасение властта да действа с максимална прозрачност, с максимална аргументираност, с максимална отчетност и с максимална безпощадност срещу всеки нагъл и алчен властник!