Абдикира ли властта пред кризата CoVid-19??


Безсилие ли е или чиста некомпетентност, това което от седмици наред наблюдаваме по високите етажи на властта?

От ден 1-ви на обявяване на епидемията, онзи петък 13-ти, който за хората ще бъде запомнен като началото на нещо неопределено и несигурно, което определя живота ни и със сигурност го променя напълно, от този ден всички ние, българите, сме затаили дъх в очакване да чуем следващото предпоследно нареждане.

И ако през първите дни на паника, усещайки непосредствената заплаха за живота си можехме да вярваме на всеки, който се появи в святата униформа на българската армия, точно месец след този объркан и объркващ петък 13ти, нещата не изглеждат съвсем така. Виждаме го по реакциите на хората в социалните мрежи, виждаме го по улиците, претъпкани с хора в определени населени места, виждаме го дори в очите и умората на Генерал Мутафчийски, който даде силна заявка за спасител на нацията, но постепенно влезе в сянката на правителството и започна да губи авторитета си и симпатиите на тези, които трябва да го следват.

Какво се обърка, г-н Генерал?

Защо министър Ананиев подменя една заповед с друга през няколко дни, защо все още разчитаме на хората сами да преценят какво трябва да направят, а когато го направят да бъдат глобявани?

Носете маски, не носете, затваряме пазарите, отново ги отваряме, пак ги затваряме, разхождаме се в парка, не се разхождаме, разхождаме се с маска….

А какво става между всяка една нова заповед? Тълпи хора излизат навън, разхождат се, без маски, защото Министерство на здравеопазването каза „може“. После същите тези хора трябва да не излизат навън, без значение с маски или без маски, но да си стоят вкъщи, иначе не е ясно какво….

Същото объркване наблюдаваме с пазарите. Отваряме ги, затваряме ги. Хората /търговците/  планират да продадат производството си, а утре вече ще си ядат марулята сами, защото Столична община не можела да организира спазването на дистанция в „многомилионната“ София. Да не бяха давали надежда на тези търговци, та да си търсят препитанието по друг начин.

Ще има мерки за икономиката, няма да има мерки, ще има, но те няма да са за всички, може и да са за всички, но ще видим…Кога? Кога ще имаме ясна визия за бъдещето си?

Какво да кажем за мнението на лекарите? Няма единодушно мислене за това трябва или не трябва да градим общ имунитет? Колко е опасен този вирус, за кого е опасен?

Шефове на болници крещят „стоите си вкъщи и не мърдайте от там“, Д-р Мангъров зове „ излизайте и градете имунитет“.

Всеки от своята трибуна продължава да обърква хората. И какво мислите се случва тогава? Я си гледайте работата всички. Те сами не знаят какво става, искат ние да ги слушаме!

За капак се случиха и светли празници по време на епидемия и в целият този хаос, трябваше да сме захвърлени и тук в самоинициативност и самоотговорност. По наше усмотрение да отидем или не на църква.

Ако искахме сами да носим отговорност за живота на цял един народ, нямаше да ходим да гласуваме, господа управляващи.

Очакваме вие да имате ясни планове за противодействие на вируса и последствията от неговото разпространение.

Г-н Борисов в интервю по телевизията спомена, че грижата му за народа е като тази на родител към дете, което трябва да бъде ваксинирано, т.е. някои неща щем не щем, трябва да се случват. Но решете веднъж завинаги какво точно трябва да се случва, г-н Борисов!

И освен за ваксината, погрижете се вашето дете, народа, да има какво да хапва, да си купи учебници, за да бъде образовано, да има пари да си плати таксата за училище, да има и някакви джобни за да купи нещо и за братчето си, за да може икономиката да цъфти.

Другият баща на народа пък, Генерал Радев, въобще да не говорим. Щом дори не е разбрал, че страната ни влиза в извънредно положение, за какво да говорим тук? Освен дългите изявления, в които просто оспорва решенията на правителството, от него и надежда няма това болно българско дете ни за ваксина, ни храна, ни бъдеще. Строгите мерки срещу вируса няма да нахранят народа, г-н Президент, но и празните приказки също. 

Вирусът е непознат, това добре. Нищо още съществено не знаем за него, но това означава ли, че не може да имаме план, които да бъде ефективен и да се изпълнява така, че да не се създава у населението усещането, че управляващите ни не занаят какво да правят в случай на извънредна ситуация? Точно това се случа. И сега въпроса е: ние наистина ли сме нямали план за действие, който да влезе в изпълнение при сегашното извънредно положение или не сме в състояние да изпълняваме такъв план?

Не е ли задължение на стратегическото планиране на страната да предвиди извънредни ситуации от всякакво естество, да е съставило план за тяхното управление, да е задало различни варианти за изпълнение и да умее да го задейства при нужда?

Ако утре настъпи война и ние 3 седмици се чудим какви муниции да ползваме за да се защитим, на втория ден ще е все тая, защото вече няма да ни има.

Искате да ви вярваме? Покажете, че знаете какво правите и ще ви вярваме. Покажете, че мислите за хората и ще ви вярваме. Дайте да видим най-после планът ви за излизане от тази криза и ще ви вярваме!

Кристина Ръжданова