Как се справят дечицата с извънредното положение


Когато се налага да стоиш в къщи, често се случва да се загледаш през прозореца. Случва се на всички без изключение, особено когато трябва да останеш в къщи продължително време. Не всички имаме добри и красиви гледки разбира се. Едни виждат тревата в двора, други виждат сивия или шарен панелен блок отсреща. Някой виждат планината и димящите в далечината комини на къщите. Има късметлии, които виждат морето, гларусите и забития на хоризонта кораб, стоящ от две седмици на същото място, чакащ разрешение да акостира и разтовари товари си. А някой виждат езерото или гладката повърхност на язовира, с оглеждащите се в него борове или върби. Може да видим и високите комини на ТЕЦ-овете или пък или извиващите тела на ЖП композициите, строени по пероните, или пък пустия парк пред блока.

                В условия на специален режим, ние всички усещаме какво всъщност е свободата и какво е ограничение на придвижването, и то във век когато придвижването на големи разстояния е въпрос на часове. Така само четири часа, след като изядем хладния таратор с малко чесън и копър, на „сръбската скара“ край Ихтиман, можем да пием бира в центъра на Прага ( за толкова се стига и от Пловдив до Бургас с влак ). Свикнахме на динамичен живот и сега ще трябва да го забавим, също така ще го опростим, ще се свежда до основни правила, които трябва да спазваме. Опитах се да разбера от най – важната част от нашето общество – децата, какво мислят и какво правят в тази „специална“ ситуация. Децата от нашия спортен клуб са преди всичко дисциплиниран, но пък представляват една уникална палитра от възрасти, прически, стилове и мнения, която искам да представя. Поставената задача никак не затрудни дори и най – малките. Какво правим по време на специалните условия и извънредно положение?

                Започваме с най – малките разбира се. За К. Д. на 6 години и половина момче, е добре че вече спи до късно, закусва и един час пише букви, трудно тренира сам но знае, че трябва да стои в къщи. Н. Н. на 6 години момиче, тя играе семейни игри, телефона и телевизора бързо и омръзват и вече чака всичко да премине, но знае и ще остане в къщи колкото трябва. И. Ж. и И. Б. момичета на 9 години са от един клас. Двете изпратиха снимки със саморъчно написан текст по темата. Липсва им истинското училище, макар и ученето онлайн да е все още интересно и дори забавно. И. Д. момиче на същата възраст пък добавя, че сега може да се грижи повече време за малкото си братче. Д.Г. 11 г. и П.Г. на 9 г. момчета, след като приключат видео уроците четат и играят на игри в къщи, казват че им е скучно но знаят, че ще е временно.

                С. Т. на 13 години момиче, след като са минали на онлайн обучени от къщи си е подобрила успеха и въпреки че е СКУКААА, ще спазва правилата, а и сега има повече време за себе си. Когато с майка си минавала с кола край залата помоли да спре за малко за да погледа. Т.Т. на 13 години момиче, след като свърши с уроците пък прави сладки за цялото семейство. С. Т. и Д. К. на 13 години момчета, стават рано, хапват и учат, харесват онлай обучението но се надяват да не е задълго.

Разбрахме, че по време на изолацията всички намират за чудесен факта, че могат да са повече време със семействата си и се опитват да извлекът положителните черти на всички недостатъци, които предизвиква принудителното стоене в къщи и извънредното положение. Това донякъде ми напомня сюжетът от „Животът е прекрасен“ на великия Бенини.

Децата откриха, че стоенето в къщи в извънредно положение им даде онази близост с родители и близки, която явно им е липсвала през останалото време. Спазването на правила в време на криза и извънредните изисквания поставени като задължителни за изпълнение, създаде в тях дисциплина и учи всички да бъдат по отговорни, да се хранят правилно и на време, да помагат и да са съпричастни.  Децата от нашия спортен клуб са само една извадка и показател за това какво правят и мислят останалите деца на съответната възраст.

Исках да разбера дали нашите деца се справят в екстремна ситуация. Е разбрах и съм доволен. Имаме силни наследници и това ни дава надежда за всичко което предстой.

Автор: Гочо Гочев